Търсене в този блог

четвъртък, 24 май 2012 г.

*Прегръщайки теб, аз прегръщам себе си!*


В безсънната, неспокойна нощ на 21 срещу 22 май 2012 г., когато земетресенията в София следваха едно след друго, първоначално се поддадох на силна уплаха и смазващо чувство за незначителност.

Тичайки с подкосени крака навън, изведнъж в съзнанието ми се обади другото, голямото ми Аз: „Защо да си малка и незначителна, та ти си силна и знаеш какво да правиш! Спомни си!“


И аз някак си се сетих, че мога да променям нещата, че ситуацията зависи и от мен, от моя индивидуален човешки принос.

Спомних си, че имам сила – силата на мисълта, силата на Любовта.


Представих си колона от ярка светлина, която идва някъде от сърцето на безбрежната вселена, преминава през мен и ме свързва с ядрото на Майката Земя. Представях си как все повече светлина преминава през мен, и въпреки студените вълни, които усещах, продължих така доста време.


После изведнъж се сетих, че може би Земята има нужда от любяща прегръдка. И че колкото и да съм малка, тя ще усети това. Затова си представих, че не тя, а аз съм голямата и я държа в ръцете си. Прегръщах я, обгръщах я с любов и светлина, а тя излъчваше розово-златни вълни от светлина под формата на сърце...
Не знам за Нея, но накрая самата аз се успокоих! :) И последните остатъци страх се стопиха...

Затова, когато нашата прекрасна Майка Гая отново застене под нас и във всеки друг миг на осзънатост, нека си представим, че Я прегръщаме като свое дете и ѝ даваме своята любов!

Защото ние сме едно!


И прегръщайки Нея, ние прегръщаме себе си!


Translate

Google+ Badge

Google+ Followers

Последователи

NetworkedBlogs