Търсене в този блог

вторник, 18 август 2015 г.

КОЛКО Е ВАЖНО ДА БЪДЕШ РАДОСТЕН?!



Не, не, няма грешка в заглавието! 

Всички вече знаем, колко е важно да бъдеш сериозен, защото този урок го предъвкваме от детството… 

Аз ви питам за радостта! 

Кога за последно бяхте радостни? Спомняте ли си, преди колко време се смяхте от сърце, ей така, без поза, без ехидност и подигравка? Смях със сълзи от радост… 
Кога за последен път се веселихте истински? Кога чувствахте лекота?
Кога смъмрихте последно някого с думите: „Спри да се лигавиш! Дръж се по-сериозно!”?
Тьжна равносметка… 

Натежали, обръщаме поглед към детството… Защо повярвахме на „възрастните”, че най-важното нещо в живота е да бъдем сериозни, защото животът бил сериозен! 

Кога загубихме безгрижието, радостта и лекотата, които имаме по рождение?

И не е ли старостта състояние на съзнанието, преди да стане състояние на тялото?


Замисляли ли сте се някога, какво всъщност означава имагинерното понятие „късмет”, което често си пожелаваме? Това е малката пъстра птичка на радостта! Пърха  наоколо, обича да яде от ръка и да почива в шепите ви, а когато кацне на рамото ви, запява най-чудните песни! Понякога дори ви нашепва нещо в ухото, което ако послушате, идват още такива птички и имате цял вълшебен хор на радостта!


Откъде знам ли? Преди години отглеждах такъв „късмет”! Каквото си пожелаех, се сбъдваше! Всичко ставаше с лекота. Може би защото гледах на живота, като на приключение. Например, много обичах да участвам в различни томболи и игри с награди. И почти винаги печелех – малки и големи предметни награди, пътешествия в страната и дори няколко в чужбина! Изпитвах неописуема радост, когато правех това – от момента, в който научавах, че има игра, през самото участие и щастливия резултат. Но най-голяма радост ми доставяше да споделям тази радост на „спечелител”, като сладкодумно разказвах на близки и познати за моя невероятен късмет и понякога дори им подарявах по нещо от него. А той продължаваше да ме радва до времето, когато и аз най-накрая реших да стана сериозна J Какво пък, казах си, ще си изкарвам пари и ще си купувам всички тези неща, вместо да се занимавам „с глупости”! Време е да порасна и да стана като другите, вече съм на тридесет и няколко! Така изгубих радостта си, а малката птичка-късмет отлетя на нанякъде… 

Истината е, че ми липсва много чуруликането й и лекотата на случването!



А сега моля ви, да преминем към по-сериозни неща! J 

Как си представяте Господ? 
Задавам ви този въпрос, защото предполагам, че сте сред 85-те % от населението на земята, които вярват в някаква висша Сила или Разум. Може би сте от болшинството, което си представя силен, строг, навъсен белобрад мъж в ролята на небесен баща-господар, който раздава справедливост и правосъдие. 
Сериозен ли е вашият Господ? 
Разбира се! Как иначе?! 

А как придадохте форма на безформеното?! Как описахте неописуемото?! 

Как човешките възпрятия могат да постигнат Божественото?! 

За да превъзмогнат ограниченията на човешкия ум, хилядолетия наред духовните пророци, учители и мъдреци се опитват да опишат Божественото с неговите качества и изяви, които изразяват същността му. Те казват, Бог е висшата Истина, Бог е Мъдрост, Бог е всеобхватното Знание.
Иисус Христос ни посочи – Бог е Любов. 

Но има едно божествено изражение, което просветлените за истината указват, но то все убягва на човеците: „Бог е Радост!” 
Радост в най-чистата й форма – празник на Живота, на разширяващата се Вселена и роящите се светове. 
Радост от играта да бъдеш.
Радост, която всяко дете познава и изживява в първите години на своето пребиваване в тяло на тази прекрасна земя.

Радостта да бъдеш друг, да играеш роля. Да се ограничиш и в същото време да се разшириш, изживявайки материална реалност по нов, свой различен начин, с инструмените и обстоятелствата, които са ти дадени. 
Чиста радост от нови осъзнавания. Чиста радост от нови преживявания. 
Чиста радост от това да изживяваш любов, да бъдеш обичан, да споделяш своето битие с толкова много други същества в материалната реалност. Това е вълнуващо! Това е възторг! 

Възторг, който децата познават! 

Всяко дете може с часове да изследва хода на една буболечка, нейните действия, нейния живот. И това може да предизвиква у него чиста радост.


Полъхът на вятъра, който брули лицето ти докато тичаш, движението на краката и на ръцете, вдишванията и издишванията, слънчевите лъчи, всичко, което се слива в едно! Усещането да си жив, реален и материален! 

Защо загубваш това, когато порастнеш? 

Нима не си спомняш този насрещен вятър, тези слънчеви лъчи? Нима не си спомняш възторга, радостта от това просто да тичаш, да тичаш и да създаваш вятър, да тичаш и да създаваш движение?! 

Чиста безусловна радост – радостта да бъдеш!


Колко важно е да бъдеш радостен, се питаме!

Та това е същността на живота! Това е първопричината - радостта да изживяваш реалност в материя! Да докосваш, да вдъхваш, да играеш! Да усещаш, да миришеш! Да изграждаш! Да създаваш с ръцете си! Да галиш! Да изследваш материята, да я претворяваш… Да играеш с нея, докато енергията на съзнанието ти си представя нейната трансформация. Уникално усещане и изжививяване! И то винаги е чиста радост, дори когато забравяш, че именно това е първопричината да изживяваш тази реалност, да си тук в тяло.

Забавлявай се, играй, пей, танцувай, рисувай, създавай с ръцете си, готви, копай, отглеждай растения, радвай се на животните, общувай с всичко, което те заобикаля! 



Животът е чиста радост! Чистата радост на Създателя, искрица, от който сте всички вие! 

Няма причина, поради която трябва да сте тъжни или сериозни! Няма причина, поради която трябва да се стремите да пораствате, да криете усмивките си и да спирате досега с материята, смятайки, че тя ви наранява. Та нали вие сте нейните създатели, та нали вие можете и имате властта, и ви е дадено като Божии чеда, да я променяте, да трансформирате, онова, което не ви харесва, било то със съзнанието си, било то с ръцете си, следвайки пътя на мисълта, знанието и мъдростта, водени от нишките на сърцето!

Защо сте тъжни, скъпи пораснали деца? 
Защо очите ви виждат мрака и тъгата, и влагат в материята нещо, което изначално не съществува там?!

Тази радост е състояние. Тя е над чувствата, над емоциите, над изживяванията. Състояние, част от състоянието „да бъдеш”.

Нищо от процесите на Земята, от нейния живот, от нейните ритми не притежава собствена индивидуална емоция. Такава влагате вие. И тя е плод на вашето лично, персонално изживяване. Божествената Радост е над човешкото чувство за радост. Божествената Радост е неизмеримото, непоколебимото, непоклатимото и непроменимото усещане и изживяване на радост, без за това да има каквато и да е първопричина. И тази радост се преумножава, и тази радост блика във всеки миг на времето и пространството с бликането на новия, зараждащ се във всеки миг живот. Този чист извор е достъпен за всички. Този чист извор е достъпен в сърцата ви. Оттам, когато притихнете, можете да се свържете и директно да пиете Божествения Извор на Радост, който никога не пресъхва!

Как да постигнете това, ме питате?

Казвате, че тъгата е обзела сърцето ви и го е потопила в мъгла, а очите ви са забулени в сълзи и гледат на света като през пелена. И тази тъга като невидима паяжина, но много здраво обгръща света ви и не можете да си спомните, каква беше детската радост и каква беше онази радост, преди да дойдете тук.

Когато ви е трудно и тъгата притиска сърцето ви, а сълзите напират в очите ви, просто се огледайте около себе си. Погледнете камъка и се опитайте да усетите туптенето му, трептенето му, живота в него – бавен, едва забележим…Може би не подозирате, че в него има живот, но там бие сърцето на камъка, заедно със сърцето на всичко, което ви заобикаля. И той не тъгува, той просто съществува. 

Опитайте се да видите малката буболечка, която лази нанякъде по своите си задачи. Не е ли красива?! 

Погледнете цветчето, което се радва на слънцето, полюшвано от вятъра и се наслаждава на краткия си живот. Тъжно ли е? В този миг то е чиста радост! То я изживява пълноценно!

Когато ви е трудно да почувствате радостта, вслушайте се, все някъде ще чуете детски смях! Чист, звънлив, без превземки и без мисъл – просто смях, извиращ от радостта и неин израз! 

Спомняте ли си радостта и трепета на първите срещи с любимия човек? Спомняте ли си?! Ето това състояние на полет се опитайте да изживеете отново, полет, както в детството, в детските сънища. 

Вие имате криле, нима не знаете?! Разперете ги, за да изпитате чиста радост и благодарете. 

Благодарете за всичко, което имате! И това ще увеличава радостта и благодарността ви за това, че животът ви е изпълнен с радост! 

Защото, каквото очаквате, това ще получите! 
Каквото дадете на света, това ще ви се върне преумножено! 
Давайте радост - получавайте радост!

Нима не знаете, че Радостта е сестра на Любовта?! Когато сте радостни, вашата човешка любов се доближава до Божествената и се проявява към всичко и всички. Защото Радостта е щедра. Защото Радостта не завижда, не търси отплата и не очаква внимание. Радостта не съди, тя просто Е. 
И вие сте най-висшата си проява, когато сте радостни!

Защо е важно да сте радостни?

Радостта е подправката на живота. Нека да кажем – солта на живота! Без сол животът е невъзможен. 

Радостта е онази искряща светлина, която е проява на Божествената светлина. Радостта създава ореол, макар и невидим за човешките сетива, но осезаем за сърцето. Радостният човек грее като сльнце и разпръсква светлина наоколо, от която се чувстват привлечени всички живи същества. 

Радостта е чиста еманация на Бога. И ако вие ходите облечени в радост, то стъпките и пътищата ви ще бъдат огрени от нейното невидимо за очите сияние, но тогава съществото ви ще знае и намира винаги верния път, вярната стъпка и вярната посока, защото сиянието на радостта ще ви ги показва, а в живота ви ще виждате само озарените от вашата радост лица на околните и ще попадате сред хора и обстоятелства, които драговолно ще отразяват тази ваша радост. Така в живота ви ще се преумножават вълшебствата на нейната пълноспектърна светлина.

Какво е Радостта?! 

Да се носиш на прозрачните криле на водно конче!

Да пиеш нектара на цветята като волна пеперуда!

Да хвъркаш, сякаш с подскоци, като малка безгрижна птичка!

Да летиш срещу вятъра, макар и с ожулени колена, като малко дете!

Да се рееш заедно с белите пухкави облачета по широкия свят…

Да откриваш красотата във всяко проявление на живота и да благодариш за това, че имаш привилегията да осъзнаваш и изживяваш това в материя! 

Изрази Радостта в песен, в мелодия, в ритъм, в творение, в храна, в движение…

Заобикаляй се с радост! Преумножавай я съзнателно чрез всичко, което на теб лично носи радост.

Радостта е движение. Игривата струя на енергията, която като вятър или вода препуска и намира път навсякъде. Която като огън искри и танцува, която като земя се наслаждава и ражда изобилен живот… 

Ето това е радост! Движението в покоя! 

Доставяй си радост чрез движенията на тялото, чрез упражняване на сетивата, чрез творенията на ръцете – чрез тези инструменти, дадени за съзидание!

Радостта е поезията на живота. 
Радостта е всеки ритъм, който резонира с този на сърцето. 
Радостта е хармония, която блика като извор и всеки нов тласък на тази вълна поражда раздвижване в цялата материална реалност!

Как да изживявате радост?!

Пиша този текст, а отвън играят деца! Чиста радост струи от смеха и виковете им! Каква синхроничност! И отново си спомням думите на Иисус: 

Бъдете като децата! 

Ако това първоначално ви се удава трудно, опитайте се да бъдете благодарни за всяко нещо в живота си, дори то да ви изглежда нежелано, некрасиво, неприятно и несъответстващо на вашия порив. Когато състоянието на благодарност стане ваше естествено състояние и навик, тогава ще усетите, че неусетно сте се потопили в радост, обградили сте се с радост и заедно с благодарността изпитвате любов и радост, защото те са неразделни сестри. Или може би са многото лица на онази ваша скрита, забравена и трудно осъзнавана същност на деца на Бога!

Радостта е Мъдрост, защото тя е пълно Приемане! Да си радостен, означава, че не съдиш и приемаш всичко такова, каквото е. 

И не само това – ти просто му се наслаждаваш! А това състояние вече променя реалности!

Няма по-висша добродетел от Радостта! Защото същността й е чистота, любов и приемане, благодарност.

Бъдете радостни като ручей, като планинска река! 
Радостта е потокът на Живота, който никога не пресъхва и не секва!

Радостта е живецът на този живот и залог за неговата вечност.

Бъдете радостни, за да пребивавате във вечната младост и красота на чудото, наречено Живот!














Светлана Костова
ЛАнААрт


P.S. Този текст е публикуван в бр. 13 на е-вестника "Градина на покрива":
http://taro-magic.eu/newspaper/Брой13.pdf
В него може да пречетете още за подмладяването, любовта и образите в реалността, и какво означава да проявиш сила.

Translate

Google+ Badge

Google+ Followers

Последователи

NetworkedBlogs