Мили приятели,
обичам родителите си като тяхно дете. Но освен това, дълбоко им се възхищавам като човеци! Те са редови учители-пенсионери, но въпреки мизерията, социалните нагласи и представи за старостта, са будни и духовно търсещи хора, жадни за живот!
Прехвърлил 80-те години, баща ми всеки ден пише на своята стара пишеща машина книга, а майка ми е истински народен будител. С група приятели и съмишленици организират четения, конференции, чествания, изложби. Навършила 75 години, майка ми Цветана Костова продължава да твори! Сега сътрудничи безвъзмездно на вестник "Слово плюс" http://www.slovoplus.info, пише стихове, есета и статии, и открива нови приятели!
Това е едно от най-новите й стихотворения, посветено именно на приятелството. Насладете му се и ако ви харесва, го споделете с приятели!
♡♡♡
Господи, пази приятелството!
Казват – любовта си заминава,
а приятелството винаги остава.Казват, че е висша ценност като любовта
и ковачница на добродетелта.
Казват, че приятелят е твое огледало,
и душата си пред него ще излееш цяла,
че приятелството се крепи на всеотдайност
и на разум, честност, и на вярност,
че приятелите в нужда се познават,
а сърцата им духовно се сближават.
И както случва се понякога,
подмятат да се пазим от приятеля.
Но аз все още вярвам в истинско приятелство.
Все още вярвам, че сме по-добри,
когато редом с нас приятелят върви.
Все още всичко в мен мълви
молитвичката „Господи, приятеля пази!”
Цветана Костова
♡♡♡
Светлана Костова - ЛАнААрт
Няма коментари:
Публикуване на коментар