Търсене в този блог

четвъртък, 18 юни 2015 г.

Господи, приятеля пази!



Мили приятели, 

обичам родителите си като тяхно дете. Но освен това, дълбоко им се възхищавам като човеци! Те са редови учители-пенсионери, но въпреки мизерията, социалните нагласи и представи за старостта, са будни и духовно търсещи хора, жадни за живот! 

Прехвърлил 80-те години, баща ми всеки ден пише на своята стара пишеща машина книга, а майка ми е истински народен будител. С група приятели и съмишленици организират четения, конференции, чествания, изложби. Навършила 75 години, майка ми Цветана Костова продължава да твори! Сега сътрудничи безвъзмездно на вестник "Слово плюс" http://www.slovoplus.info, пише стихове, есета и статии, и открива нови приятели! 

Това е едно от най-новите й стихотворения, посветено именно на приятелството. Насладете му се и ако ви харесва, го споделете с приятели! 

♡♡♡

Господи, пази приятелството!

Казват – любовта си заминава,
а приятелството винаги остава.
Казват, че е висша ценност като любовта
и ковачница на добродетелта.
Казват, че приятелят е твое огледало,
и душата си пред него ще излееш цяла,
че приятелството се крепи на всеотдайност
и на разум, честност, и на вярност,
че приятелите в нужда се познават,
а сърцата им духовно се сближават.
И както случва се понякога,
подмятат да се пазим от приятеля.
Но аз все още вярвам в истинско приятелство.
Все още вярвам, че сме по-добри,
когато редом с нас приятелят върви.
Все още всичко в мен мълви
молитвичката „Господи, приятеля пази!”

Цветана Костова

♡♡♡
    Светлана Костова - ЛАнААрт

Translate

Google+ Badge

Google+ Followers

Последователи

NetworkedBlogs