Как да спрем пускането на цвета при вълна и вълнени изделия?

Преди време се сдобих с красиви плетени вълнени чорапи, които ще бъдат част от носията ми от Северозападна България.

Реших да ги изпера, защото миришеха на нафталин. Не очаквах, че ще пускат толкова много! Плакнах, плакнах, но боята просто течеше от тях и оцветяваше водата в червено!

Тъй като и аз се занимавам с багрене на вълна и текстил във връзка със заниманията ми с плъстене и рисуване, обмислих, каква може да е причината.

Качественото боядисване означава цветът да е фиксиран за текстилните влакна така, че да няма никакво оцветяване на водата при пране или в краен случай то да е едва забележимо, и то само при първо, второ изпиране.

Първото условие за това е да бъде избрано подходящото за всеки материал багрило. За вълната това обикновено са т. нар. кисели багрила (acid dyes, анилинови бои). Вълната не може да се боядисва с бои, които са за памук и други растителни влакна, още по-малко с водоразтворими бои на акрилна основа.

Второ, за да бъде трайно багренето, пигментът трябва да проникне във влакното и да бъде задържан там. За това той трябва да се активира и фиксира за структурата на влакната. При багренето на вълна активирането става чрез слаба киселина -обикновено оцетна до 6° или винен оцет. 

Като фиксатор на частиците пигмент се ползва някаква сол, в най-масовия случай -морска сол.

Следователно, ако боядисаното изделие пуска много, причините може да са следните:

1. Използваното багрило не е за съответния вид текстилно влакно - например, за боядисване на вълнено изделие е използвана боя за памук вместо за вълна.
2. Багрилото е подходящо за материала, но не е спазена технологията.


Най-честите грешки са именно в процеса на багрене:

• Използвано е твърде голямо количество багрило, съотнесено към количеството текстилен материал; 

Например: 1 кутийка боя за вълна (10-20 г), каквато се продава в България, може да обагри 0,5 кг сух материал! Имайте предвид това и винаги измервайте предварително вълната или вълнената прежда, плъст, плетиво. Няма как 120 г. вълнени чорапи да поемат и задържат количество боя, предназначена за 500 г вълнена прежда! 

• Не е спазено времето за багрене, което обикновено е поне 1 час, а най-добре е материалът да стои в багрилната баня до изстиването й;
• Температурата по време на процеса е била ниска - под 70°С;  
• Количествата сол и оцет, когато багрим вълна, са били недостатъчни. 

Те са указани от производителя на багрилото и обикновено са около 1/5 от теглото на материала за багрене. Може да са повече, но не и по-малко!

В случая с моите чорапи основният цвят е изплетен от червена вълна, а шарките изплетени, не шити, от памучна прежда. Реших да предприема фиксация на червения цвят, като поради съображенията, изложени по-горе, очаквах памучната прежда след това да не поеме въобще от червения цвят на вълнената. Същото важи и за случаи, когато имаме изкуствени влакна от типа на акрил, полиестер, найлон, силон, дори вискоза, която е синтетично влакно, създадено от растителна суровина и не би трябвало да се оцвети от анилинова боя.

И така – рецептата:

1. Накисва се вълненият материал, в случая моите чорапи, в топла вода.
2. Загрява се вода в тенджера от неръждаема стомана, в моя случай около 5 литрова. Още по-добре е, ако тенджерата е емайлирана или от алпака.

3. При температура около 50-60°С във водата се сипва около кафена чашка морска сол и толкова оцет. Разбърква се добре, докато солта се разтвори. Процесът е същият като при класическо багрене, но тук не се слага боя в тенджерата, защото целим само да фиксираме пускащия цвят.
4. После в тенджерата с разтвора се поставят предварително накиснатите и омокрени, но изстискани от излишната вода чорапи.
5. Разбърква се добре с пръчка или лъжица. Ако е дървена, повече не бива да се използва за хранителни цели.
6. Оставя се водата да се загрява още докъм 90-96°С (преди завиране). Температурата трябва да се поддържа на това ниво, но не бива да се допуска да ври!
   

   Текстилът трябва да преседи в разтвора при тази температура поне час, при периодично разбъркване. 
7. След час напълно  спираме да загряваме.  Най-добре е да оставим вълнения текстилен материал да изстине в разтвора. 
8. Едва когато вълната е изстинала, може да се изплакне добре в хладка или студена вода, за да се отмият остатъците от багрило, сол и оцет.
9. 
   Изстисква се внимателно без извиване. Може да се попие остатъчната влага със суха, чиста памучна хавлиена кърпа и да се остави вълненото изделие да изсъхне на хоризонтална повърхност върху кърпа.

Резултатът от този експеримент за мен беше напълно успешен и потвърди предварителните ми очаквания въз основа на опита ми в багренето. Цветът на вълната се фиксира изключително добре и напълно спря да пуска. След изплакването бялото на памучната прежда остана напълно бяло. Може да се уверите в това - всички снимки тук са направени след процедурата. 

Подобно фиксиране на багрилото на пускащи вълнени изделия може да направите и за непредена вълна, вълнена прежда, плъст, плетиво, тъкано.

Когато има материали като паети, метални ширити, сърма този метод не е препоръчителен, защото вероятно те ще оксидират, но дали ще изглежда приемливо, подлежи на проверка, която още не съм направила.

Ако цветовете на вълната в едно изделие са повече, всеки от тях задължително ще поеме някакво количество от пускащия цвят/цветове. По закона за смесване на цветовете може да се очаква в каква посока ще поеме промяната, но все пак винаги може да има елемент на изненада. Затова, нека всеки си прецени добре рисковете и да вземе своето решение, особено ако се касае за стара носия или детайл от нея.

Светлана Костова

ЛАнААрт
https://svetlanaarts.blogspot.com/2019/02/blog-post.html