РИСУВАНИ ШЕВИЦИ

Щастието на художника - един български дом зад океана

           Казвам се Светлана Костова и съм един от хората, които през последните десетилетия популяризират българските народни шевици, като ги пресъздават не по традиционния начин - с игла и конец, а чрез рисуване. С рисувани шевици съм украсявала дрехи и аксесоари, но най-често ги превръщам в картини – рисувана коприна, плъстена вълна, темпера върху дъска или акрил върху платно. Независимо, каква художествена техника използвам, тези картини в рамка за мен имат смисъла и светостта на икони.

плъстени пана и килими по български шевици

              Моето несекващо вдъхновение да рисувам български везби напоследък дори роди едно от любимите ми прозвища - „Рисувачката на шевици“. Нося го с гордост, защото съм художник по призвание, но и историк по образование. Любовта ми към везбите е от детството, от времето, когато уметните ми баби насочваха плахите ми опити да плета, шия, тъка и бродирам. В задълбоченото проучване на шевиците ни обаче се потопих едва през последните двадесетина години от живота ми. Това етнографско, философско, културологично и семиотично изследване допълва изявите ми на художник, майстор занаятчия и преподавател в областта на изработка на художествени тъкани и плъстене на вълна.

Издирвам, подреждам и класифицирам традиционни български шевици от много години. Не събирам физически обекти и не трупам колекции от народни носии, везани ризи, престилки и кърпи. Интересуват ме единствено тайнствените символи, подредени в мистериозни свещени композиции, поставени на показ върху богато извезаните празнични и невестински премени на българките – свещените одежди, с които се женели, раждали децата си и били изпращани в отвъдното.

Един български дом в Америка

Рисувам шевиците, за да ги изследвам. Защото само, когато претворяваш нещо, може да постигнеш разбиране, което е отвъд ума, интелекта и чуждото знание. Това е преживяване и разбиране с всичките сетива. Понякога озарение! Женският път на познанието - познание, разбирано чрез сърцето!

За да открия общото и уникалното, корена и значението на шевиците на нашите прамайки и прабаби, рисувам шевиците, защото те са хиляди и не би ми стигнал живота за везане, камо ли за проучване.

За несведущите – рисуването на шевици е метод на документиране и изследване, който съществува поне от XIX век и е прието и до днес в теренното етнографско проучване, както и в научните трудове, независимо от развитието на фотографията.

Рисуването на везбите става наложително за изследователя, когато той не може да използва в проучването си снимките, защото са малки, с недобро качество или няма разрешение за това. Трябва да се знае, че снимките, па били те и на народни шевици, си имат авторски права и те е нужно да бъдат спазвани. Най-малкото се изисква разрешение от автора им за ползването или в някои случаи като с големи музеи – дори сериозно заплащане.

На всички, които като мен се опитват да вникнат в смисъла на свещените везани композиции от празничните и невестински дрехи на някогашните българки, горещо препоръчвам да се опитат да се потопят в традициите и обичаите на народа ни, от които те са неразделна част. Месенето на обредни хлябове и изписването на Великденски яйца, претворява по свой начин и със своята материя същите символи от премените на жените в миналото. Защото преди да станат шевици, тези свещени символи са били врязвани в продължение на хиляди години върху камъка, глината или дървото, изковавани върху метала, татуирани върху кожата, апликирани, изплъстявани или изтъкавани върху килими или елементи на облеклото.

Мисля, че за повечето хора вече е ясно, че старите български народни шевици не са своеволни украси на дрехите, нито пък индивидуални приумици на отделни жени, така характерни за по-ново време. Това са свети древни символи, които се откриват сред много други народи, но винаги претворени по уникален начин. Затова, когато рисувам свещените композиции от везбите на българките, аз не променям в тях нищичко! Нито елементите, нито цветовете. Позволявам си единствено да пипна нюансите, за да зазвучи цялото още по-красиво. Не е трудно да забележите колко по-хармонични изглеждат по-старите шевици, където конците са обагрени с великолепни багрила от природата с множество нюанси и колко по-сурови са тези с купешките конци от ХХ век. Същият ефект на дисбаланс може да се получи и при везане със съвременните конци, както и при рисуване с каквито и да било бои, които в наши дни са предимно с изкуствени химически пигменти. Това важи и за техниките на рисувана коприна, както и за варианти на рисуване с акрил, масло или други медиуми. Цветовете от тубичките или бурканчетата с бои рядко се ползват чисти, обикновено се смесват за получаване на сложни нюанси. 

И работното място може да е като олтар

Рисувайки везбите на някогашните българки, аз се отнасям към тях с огромно преклонение, защото знам, че те са по-големи от мен и от всяка жена или мъж на тази земя, по-древни са от днешната човешка цивилизация и в тях е наследството ни. Възприемам ги като свещени изображения – като икони и знам, че те са връзката ни с висшата сила - Първопричина за всичкото, което Е.

Препоръчвам горещо на всички, които претворяват свещените изображения на предците ни, да правят това с огромно уважение, с каквото трябва да се отнасят и помежду си, защото преди да се изживяват като творци на реалност, трябва да приемат и обичат другите като себе си. Защото шевиците ни ни учат, че не сме толкова различни помежду си, нито пък отделени от другите хора – наши сънародници, съседи на Балканите, в Европа, Азия и дори по света.

Светлана Костова – ЛАнААрт

FB: @LAnAArts

FB: @Svetoto.Pisanie.na.bulgarite

https://svetlanaarts.blogspot.com/

www.lanaart.etsy.com

https://svetoto-pisanie-na-bulgarite.blogspot.com/

***********************************************************************************

Този текст е публикуван в книгата на Стефка Михайлова - "Мода и традиции в шевици", Костендил, 2020 г.

Тя може да бъде закупена в електронен вид, във формат за електронна книга "EPUB" от следните места:

https://books.apple.com/us/book/id1546659388

https://www.kobo.com/ww/en/ebook/44Qrg6-1TzyHqys9QtxbrA

Същата книга преведена на английски -

Mihailova, Stefka. Fashion and traditions in embroideries from Bulgaria, Kustendil, 2020 - English translation:

https://books.apple.com/us/book/id1551214465

https://shop.vivlio.com/…/9781393689997_9781393689997_10020

https://www.kobo.com/…/fashion-and-traditions-in…

https://www.thalia.de/…/home/artikeldetails/ID150764039.html

„Свѣтъ като цвѣтъ” - изложба на Светлана Костова с картини по български народни шевици * "A world like a flower" - an exhibition by Svetlana Kostova with paintings based on Bulgarian folk embroidery

         

      „Свят като цвят!” е един позабравен български израз, с който предците ни казвали „съвършен свят”, „красив свят”. Всъщност „свѣтъ” за старите българи било доста обширно понятие. Ако за съвременниците то е преди всичко земята - светът, в който живеем, за тях той е бил цялото творение – „небето и земята с всичко що е по тях” – „век, свят, мир, вселена”, четем в речника Найден Геров от края на XIX век. Но „свѣтъ” за някогашните българи е и „всичкый родъ чловѣческый”, и „добро живеене, честит живот”. 

          Днес, точно като прадедите си, казваме „шарен свят”, защото „цвет” е и „шар, шарка, боя”. Докато се потапяме все по-дълбоко в многозначния символизъм на българския език, ще се досетим за значенията на „свет-“, „свят” като „свещен” и като „светлина”. Осъзнавайки всеобхватността и дълбочината на израза „Свят като цвят”, усещаме в него възхитата, надеждата и пожеланието за един съвършен и красив свят, който процъфтява, както на небето, така и на земята – свещено, единно мироздание, вселена на честит живот! 

             Свят от светлина! Свят в цвят!

   

Шевиците, с които българките изписват дрехите си, са древна традиция, предавана от поколение на поколение. В тях откриваме не само мъдростта на предците, но и вечните истини на човечеството, космоса и законите на битието. Тези свещени образи на мирозданието са своеобразни „икони“ по дрехите, които днес трябва да заемат подобаващо място в домовете и живота ни, за да ни припомнят кои сме, откъде идваме и накъде отиваме.

Светлана Костова

"A world like a flower"

Exhibition by Svetlana Kostova 
with paintings based on Bulgarian folk embroidery

"A world like a flower" is a forgotten Bulgarian expression, which our ancestors used to say "a perfect world", "a beautiful world". Actually, for the former Bulgarians, "world" was quite a broad concept. If for the contemporaries it was primarily the earth - the world we live in, for them it was the whole creation - "the sky and the earth with everything that is on them" - "century, world, peace, universe", we read in the late 19th century dictionary by Nayden Gerov. But "world" for the Bulgarians of yore was also "all mankind" and "good living, happy life."

Realizing the comprehensiveness and depth of the phrase "A world like a flower" we sense in it the delight, the hope, and the wish for a perfect and beautiful world that flourishes both in heaven and on earth - a sacred, unified world, a universe of blessed life!

A world of light! A world in color!

The embroideries with which Bulgarian women adorn and sanctify their garments are an ancient tradition, passed down from generation to generation. In them we find not only the wisdom of the ancestors, but also the eternal truths of humanity, the cosmos and the laws of existence. These sacred images of the universe are a kind of 'icons' on our clothes that today should take their rightful place in our homes and lives to remind us of who we are, where we come from and where we are going to.

Svetlana Kostova