LAnAArt: РИСУВАНИ ШЕВИЦИ

събота, 17 февруари 2024 г.

РИСУВАНИ ШЕВИЦИ

Щастието на художника - един български дом зад океана

Казвам се Светлана Костова и съм един от хората, които през последните десетилетия популяризират българските народни шевици, като ги пресъздават не по традиционния начин - с игла и конец, а чрез рисуване. С рисувани шевици съм украсявала дрехи и аксесоари, но най-често ги превръщам в картини – рисувана коприна, плъстена вълна, темпера върху дъска или акрил върху платно. Независимо, каква художествена техника използвам, тези картини в рамка за мен имат смисъла и светостта на икони.

плъстени пана и килими по български шевици

Моето несекващо вдъхновение да рисувам български везби напоследък дори роди едно от любимите ми прозвища - „Рисувачката на шевици“. Нося го с гордост, защото съм художник по призвание, но и историк по образование. Любовта ми към везбите е от детството, от времето, когато уметните ми баби насочваха плахите ми опити да плета, шия, тъка и бродирам. В задълбоченото проучване на шевиците ни обаче се потопих едва през последните двадесетина години от живота ми. Това етнографско, философско, културологично и семиотично изследване допълва изявите ми на художник, майстор занаятчия и преподавател в областта на изработка на художествени тъкани и плъстене на вълна.

Издирвам, подреждам и класифицирам традиционни български шевици от много години. Не събирам физически обекти и не трупам колекции от народни носии, везани ризи, престилки и кърпи. Интересуват ме единствено тайнствените символи, подредени в мистериозни свещени композиции, поставени на показ върху богато извезаните празнични и невестински премени на българките – свещените одежди, с които се женели, раждали децата си и били изпращани в отвъдното.

Един български дом в Америка

Рисувам шевиците, за да ги изследвам. Защото само, когато претворяваш нещо, може да постигнеш разбиране, което е отвъд ума, интелекта и чуждото знание. Това е преживяване и разбиране с всичките сетива. Понякога озарение! Женският път на познанието - познание, разбирано чрез сърцето!

За да открия общото и уникалното, корена и значението на шевиците на нашите прамайки и прабаби, рисувам шевиците, защото те са хиляди и не би ми стигнал живота за везане, камо ли за проучване.

За несведущите – рисуването на шевици е метод на документиране и изследване, който съществува поне от XIX век и е прието и до днес в теренното етнографско проучване, както и в научните трудове, независимо от развитието на фотографията.

Рисуването на везбите става наложително за изследователя, когато той не може да използва в проучването си снимките, защото са малки, с недобро качество или няма разрешение за това. Трябва да се знае, че снимките, па били те и на народни шевици, си имат авторски права и те е нужно да бъдат спазвани. Най-малкото се изисква разрешение от автора им за ползването или в някои случаи като с големи музеи – дори сериозно заплащане.

На всички, които като мен се опитват да вникнат в смисъла на свещените везани композиции от празничните и невестински дрехи на някогашните българки, горещо препоръчвам да се опитат да се потопят в традициите и обичаите на народа ни, от които те са неразделна част. Месенето на обредни хлябове и изписването на Великденски яйца, претворява по свой начин и със своята материя същите символи от премените на жените в миналото. Защото преди да станат шевици, тези свещени символи са били врязвани в продължение на хиляди години върху камъка, глината или дървото, изковавани върху метала, татуирани върху кожата, апликирани, изплъстявани или изтъкавани върху килими или елементи на облеклото.

Мисля, че за повечето хора вече е ясно, че старите български народни шевици не са своеволни украси на дрехите, нито пък индивидуални приумици на отделни жени, така характерни за по-ново време. Това са свети древни символи, които се откриват сред много други народи, но винаги претворени по уникален начин. Затова, когато рисувам свещените композиции от везбите на българките, аз не променям в тях нищичко! Нито елементите, нито цветовете. Позволявам си единствено да пипна нюансите, за да зазвучи цялото още по-красиво. Не е трудно да забележите колко по-хармонични изглеждат по-старите шевици, където конците са обагрени с великолепни багрила от природата с множество нюанси и колко по-сурови са тези с купешките конци от ХХ век. Същият ефект на дисбаланс може да се получи и при везане със съвременните конци, както и при рисуване с каквито и да било бои, които в наши дни са предимно с изкуствени химически пигменти. Това важи и за техниките на рисувана коприна, както и за варианти на рисуване с акрил, масло или други медиуми. Цветовете от тубичките или бурканчетата с бои рядко се ползват чисти, обикновено се смесват за получаване на сложни нюанси.

И работното място може да е като олтар

Рисувайки везбите на някогашните българки, аз се отнасям към тях с огромно преклонение, защото знам, че те са по-големи от мен и от всяка жена или мъж на тази земя, по-древни са от днешната човешка цивилизация и в тях е наследството ни. Възприемам ги като свещени изображения – като икони и знам, че те са връзката ни с висшата сила - Първопричина за всичкото, което Е.

Препоръчвам горещо на всички, които претворяват свещените изображения на предците ни, да правят това с огромно уважение, с каквото трябва да се отнасят и помежду си, защото преди да се изживяват като творци на реалност, трябва да приемат и обичат другите като себе си. Защото шевиците ни ни учат, че не сме толкова различни помежду си, нито пък отделени от другите хора – наши сънародници, съседи на Балканите, в Европа, Азия и дори по света.