Що е то ПЛЪСТ, ФИЛЦ или ФЕЛТ?

Вълната – преоткритият материал –

древен като човечеството, модерен в съвремието!

 

  

Като част от общата тенденция на обръщане към естествените материали, в живота ни триумфално се завръща една много древна материя, която съпътства човечеството от зората на неговото съществуване - вълната!

Този безценен материал, станал преди 2-3 века причина за индустриалната революция (спомнете си Англия), понякога охулван, пренебрегван или считан за прост в близкото минало, е на път да се сдобие с нова, различна слава - тази на средство за творческо изразяване и уникалност.

Техниките, чрез които безформената купчина вълна, съставена от хиляди отделни влакна, се превръща в плат, са много и различни. По-познати са тъкането и плетенето.

 

Плъст и плъстене

Другият по-различен, но не по-малко трудоемък и дори труден процес на превръщането на безформената маса от вълна в плат, е възможен благодарение на уникалното качество на вълнените влакна да се сплъстяват чрез процес, наречен плъстене, като крайният резултат е едно много здраво изделие, познато още като филц, фелт, войлок, вилт, кече и много други имена.

Тъй като тук няма тъкане на предварително изпредени нишки в определена последователност и върху някаква основа, то плъстта или филцът може най-общо да бъдат причислени към т.нар. нетъкан текстил.

Когато аз говоря за филц, имам предвид само материята и изделията, създадени от естествена вълна, а не от нефтопродукта полиестер, какъвто предимно е промишленият филц, който е субститут, т.е. заместител, който има съвсем други характеристики и въобще не притежава физическите, естетическите, пластичните и художествените качества на вълнения първоизточник.

Всъщност филц, Filz на немски или felt на английски означават и процесът на създаване на изделия от вълна, и самите произведения, които могат да бъдат с плоска форма като плат, килим, пано, дори картина или пък, както е модерно сега да се казва - в 3D формат, т.е. обемни творения с утилитарно или чисто художествено предназначение.

          

Филцът преживява истински триумф в целия свят през последните 10-15 години. Има невероятен бум в търсенето на изделия от него и в използването му като материал за творчество. Освен украшения като брошки, колиета, обици, гривни от вълна чрез плъстене се създават аксесоари като шалове, чанти, колани, шапки.

Невероятно оригинални са и дрехите – рокли, палта, пончо, създавани в тази техника и производната от нея – нунофелт. Всеки подобен аксесоар или дреха може да бъде носимо произведение на изкуството, а колекциите висша мода на много световноизвестни дизайнери редовно включват филцови творения.

Разбира се, запазило се е и най-древното приложение на плъстите под формата на килими, постелки, завивки, възглавници, дори домове.

И до днес в степите на Монголия хората живеят в кръгли къщи - юрти, изградени от лека дървена конструкция и огромни платна от сплъстена вълна. Такъв дом се изгражда за няколко часа, а също за толкова се разтуря, за да се премести на ново място с по-тучна трева за пашата на овцете.

Вълшебната вълна е чудесен изолатор. Най-добрата постелка за дома е от вълна. Дрехата от вълна пази от студ и прегряване, изолирайки тялото и съхранявайки неговата топлина. Вълната поема огромно количество влага, като с това предпазва тялото и краката от простуда. Хората, които обичат да ходят в планината знаят, че особено през зимата е задължително чорапите и бельото ти да са от вълна. С мокри крака във вълнени чорапи няма да се простудиш, дори и да прекараш така няколко часа навън!

Какво не знаем още за така наречената плъст или плъсти?

Много съвременни хора дори не са чували тази дума, а тя всъщност е българският термин за филц или фелт. Можете да видите прекрасни нашенски образци в Лютовата и Ослековата къща в Копривщица – великолепни, огромни, дебели килими със символите на цветето на живота!












Плъстите са били познати и в Северозападна България до 18 - 19 век, както и във всички райони с развито овцевъдство, като естествено най-популярни са били в планините. За съжаление уменията за създаването им сред българите някак си са били загубени в течение на 19-ти век и изместени повсеместно от тъкането.

Някои използват определението „валяно“, „тепано“ или „тепана вълна“ за подобна техника, макар че последните две не отразяват точно процеса на плъстенето. Етимологията на българската дума изхожда именно от процеса на заплъстяване на вълнените влакна чрез триене, търкаляне, биене, „тепане“. Крайният резултат е възможен именно благодарение на това качество, характерно единствено за вълната. Използваната вълна е непредена и е предимно овча, но може да бъде от лама или камила.

Плъстените изделия са били познати по цял свят от дълбока древност. Има предположения, че този вид текстил е най-старият, изработван от човечеството. Запазени са дрехи, шапки и килими на 2500-2600 години.

Една интересна подробност е, че средновековните рицари са имали дреха, наречена „gambeson“ - облекло и доспехи едновременно. Тя е изпълнявала и ролята на ризница за по-бедните рицари, които не са можели да си позволят метална. Та този гамбезон е бил именно от сплъстена вълна! Тази практика вероятно е била позната на воините и на Изток, говори се, че и самият митичен цар на Итака, Одисей е имал подобни плъстени доспехи. Добре степаната вълна с определена дебелина е трудно да бъде разкъсана от хладни оръжия и е защитавала максимално древните воини. Можем само да гадаем, дали древните траки също не са имали подобни доспехи и дали дрехата, подобна на ямурлук при тях, не е била от плъст.

Преди време с изненада научих от Discovery channel, че най-скъпите и най-хубави каубойски шапки не са кожени, а именно от вълнен филц, обработен до съвършенство. Една такава шапка струва колкото един хубав жребец!

Филцът в съвременна България

До около средата на XX век са или особено популярни филцовите шапки, което е едно друго приложение на този извечен материал. Така немското име на тази материя е добило гражданственост у нас, измествайки старото местно наименование „плъст“. С отминаването на модата им, филцът, дори като термин, е почти забравен.

Едва от скоро хората в България започнаха да чуват, забелязват и разпознават изделията от плъст. Често срещан сред днешните по-зрели поколения българи е един негативизъм, дори отвращение от вълната като материал, като нещо „селско и просто“. Слава Богу, че светът се превърна в „глобално село“, та да спрем да се срамуваме от натуралните неща и да ревизираме отношението си към този извечен материал - вълната!

За щастие младите хора и децата нямат предубежденията на родителите си и с чисто сърце подхождат към вълшебството да твориш с вълна.

  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

За същността на вълната

Вълната е естествена и е жива материя. Да, жива! Тя е белтъчно влакно и когато не е подложена на агресивна химическа обработка, реагира като живо същество. Отговаря с любов на любовта, обича въздуха и светлината!

Вълната е изключително пластичен материал. Не случайно я наричат „топлата глина“. С нея наистина може да се създаде почти всичко и да му се вдъхне живот! 

Често се оставям вълната да ме води и тогава се получават най-прекрасните ни с нея творения!

Обичам да работя с всякакви видове вълна, защото всеки вид вълна, от най-грубата до най-фина мериносова, има своите особености и е неповторима. Също като хората!


Смятам че всяка вълна като всеки човек има свое предназначение и всеки, който се е хванал да създава нещо с нея, трябва да може да борави с всеки вид. Та нали първата стъпка е овладяването на изразното средство. Трябва да му знаеш възможностите, за да можеш да се изразиш чрез него. Ако рисуваш, се учиш да рисуваш с различни бои, да използваш помощни материали, усвояваш много техники и когато напреднеш, тогава можеш да избираш.

Вълната дава свобода на себеизразяване. Нейната първична форма, по-скоро аморфност, предизвиква въображението, дава възможност да бъде претворена без ограничение в пространството.

 

 

 

Процесът на плъстене

Процесът, чрез който вълната се превръща в платно чрез плъстене се различава в някои етапи от този при тъкане или плетене.

→ отглеждане на овце
→ стригане на вълната
→ пране на вълната
→ чистене на вълната (чепкане, чоплене)
→ минаване на вълната на дарак (ръчен или машинен)
→ багрене 
→ редене на вълнените влакна
→ същинско плъстене
→ багрене
→ довършителни операции по оформяне в зависимост от изделието и търсения краен резултат


 

Етапът на багренето може да предшества плъстенето, а може и да бъде последващ.

Макар и рядко може да се работи с вълна, която не е мината на дарак, процес, който е доста труден и малко майстори го практикуват.

Днес хората, които правят плъсти обикновено закупуват обработената вълна, като може и сами да я обагрят, както и да извършват някои от тези трудоемки и не особено привлекателни процеси.

Сплъстяването на вълната и превръщането ѝ в платно, художествено произведение или текстилна скулптура е уникален процес, присъщ единствено на този тип влакно.

Той е възможен благодарение на шишарковидната структура на вълненото влакно, което под въздействието най-вече на триенето, отваря своите люспички и те се зацепват в тези на другите влакна.
Така въздухът и разстоянията между влакната се намаляват и се получава единна, изключително здрава структура!

           

Древният начин на плъстене, запазил се и до днес, е свързан с намокряне на вълната за предпочитане с топла вода и търкане, валяне, удряне (тепане). В по-ново време към водата се добавя и сапунен разтвор. Това е така нареченият мокър филц (wet felting), техника, която дава огромни възможности и преобладава като начин на работа. Тя е най-подходяща за създаването на плоски форми - големи платна, пана, килими, дрехи, шалове, чанти и т.н.

           
В по-ново време е измислена една друга техника във филца – иглонабиването, което се извършва със специални игли (Filz Nadels или felting needles). Това е така наречената суха техника (dry felting, needle felting), като при нея вълната не се умокря, а заплъстяването става чрез многократни възвратно-постъпателни движения на иглата или иглите, които преплитат нишките на вълната и създават една единна структура. Иглонабиването (сухата техника във филца) е за предпочитане при създаването на малки, най-вече обемни форми, където е необходимо внимание към детайла и скулптриране.

            Двете техники прекрасно се съчетават и дообогатяват крайния резултат.

В последните десетилетия на 20 век е измислена една нова техника, която преживява истински бум в момента. Нуно-фелтинг, nuno felting е техника на плъстене на вълната с тъкан. „Нуно“ преведено от японски означава „тъкан“. Вълната и използваната готова тъкан стават едно цяло в процеса на заплъстяване и образуват една изцяло нова структура, която има много интересен релеф и окраска.

Най-интересните, естетични и изискани комбинации се получават, когато заедно с вълната се използват тъкани от естествени влакна като вълна, коприна, лен, памук. Необходимо е, обаче, платът да е с рехава структура.

При всички случаи крайният резултат от съчетаването е винаги уникален, като произведение на изкуството, което можем да превърнем в пано, аксесоар или дреха.

Разбира се, освен красив дизайн, плъстените изделия е необходимо да притежават и определени характеристики, за да бъдат определени като филц, плъст.

 

 

Качества на плъстта

Филцът не е непредена вълна, която си купувате, за да плъстите, макар че може да срещнете и подобен търговски артикул в български магазини, термин, който е плод на незнание.

Филцът не е и префелт - лист полуобработена, полузаплъстена вълна, най-често машинно или на ръка. Префелтът, както се вижда от името му, е пред-фелт, т.е. полу-плъст. Моля, правете тази разлика! На живо и в българското интернет пространство често виждам "готови" изделия, които са на етап, дори предшестващ префелта! Подобни украшения, мартеници и тем подобни могат да носят разни имена, но не и филц или плъст!

 
Плъстта е здрава и хомогенна. Цяло изкуство е плъстта да изглежда ефирна и въпреки това да е здрава! Добре заплъстеното изделие не се къса при нормален опън, разтягането му е никакво или минимално. Ако крайния продукт е чанта, дреха или обувки, килим, не трябва да има никакво разтягане. Тогава критерият за добро заплъстяване са едни особени бабунки, които се образуват. Тогава платното има структура подобна на букле. Големината на тези бабунки зависи от дебелината на вълненото влакно - при по-фино са по-дребни, при по-грубо са по-големи.

Здравината и доброто заплъстяване означават и че филцовото изделие запазва първоначалния си вид при употреба и почистване - не се деформира и не се разпада!

Което естествено значи и че плъстта е добре обагрена - т.е. цветът не пуска при ръчно пране със студена или хладка вода, каквото се препоръчва за изделията от натурална вълна. Означава и че не цапа при носене, каквито случаи обикновено има с продукцията от Китай и Индия.

Повече за за това КАК ДА ПЕРЕМ ДРЕХИ И АКСЕСОАРИ ОТ ВЪЛНА И ВЪЛНЕН ФИЛЦ? може да видите тук в блога ми.

За да е качествено едно филцово творение, то трябва и да е добре обмислено и реализирано като цел и предназначение. Т.е. никога да не забравяме, че този вид изкуство е и приложно! Затова освен художествени качества, то е нужно да притежава  и онзи минимум практични изисквания към определен вид изделие. Ако е чанта, например, здравината на дръжките е от решаващо значение. Ако са домашни пантофи, удобството е този критериий. Ако е шапка - лекотата и добрата форма.

 

 

И така - Що е то ПЛЪСТ, ФИЛЦ или ФЕЛТ?

И има ли място в нашия живот :) ?

 

С едно изречение, ако обобщим, от влакното на вълната чрез плъстене се получава платно или пространствена структура с различна големина и обем.

Този процес може да отнеме различно време и усилия. Например създаването на едно цвете-брошка  отнема средно 2-3 часа, а понякога, в зависимост от сложността и художествения замисъл, и доста повече. Дни, седмици и дори месеци могат да са необходими за изработката на нещо по-голямо като пано, килим, юрта.

Самото редене на вълната, както и последващото плъстене на по-големите проекти са свързани с много движение, физически усилия и динамика, която може да бъде сравнена с тежък физически труд или усилена тренировка (тренировки) във фитнес залата. Този, който се занимава с плъстене, знае за какво говоря!

Като добавим към този огромен труд и скъпите материали, защото вече дори обикновената вълна не е евтина, а традиционно мериносовата вълна и коприна, лен, прежди, дантели и други възможни добавки имат сериозни цени, не се чудете, защо плъстените изделия ви се струват скъпи!

В тях освен сериозен труд и драгоценни материали са вложени и много време, желание и любов, без които просто нямаше да се овеществят! Защото само желание за продажба не стига!
Иска се страст, вдъхновение, желание да материализираш идеите си, възторг и наистина много, много любов към това, с което се занимаваш и което сътворяваш!

Светлана Костова

ЛАнААрт

P.S. Част от тази статия е включена в този мой авторски материал:
Светлана Костова, АРТТЕРАПИЯ. ТЕРАПЕВТИЧЕН ЕФЕКТ НА РАБОТАТА И ТВОРЕНЕТО С ВЪЛНА. в НАРЪЧНИК С ПРИЛОЖНИ МАТЕРИАЛИ ПО СОЦИАЛНА ТЕРАПИЯ, СНЦ „ОПОРА БГ“, Враца 2012 г. ISBN: 978-954-2955-04-7, с.82-90 http://picasaweb.google.com/107894357331168065106/T2422012ArtWorkshopVratsa#5716398395071841554.

както и в едно мое интервю с журналистката Лилия Рачева, публикувано във в. ФОРУМ, бр.44, 3-9.11.2011 г.

Позоваването на този източник чрез цитиране е уважение към труда ми. Благодаря ви!

Светлана Костова. Що е то ПЛЪСТ, ФИЛЦ или ФЕЛТ?  http://svetlanaarts.blogspot.com/2013/10/blog-post.html