РИСУВАНИ ШЕВИЦИ

Щастието на художника - един български дом зад океана

           Казвам се Светлана Костова и съм един от хората, които през последните десетилетия популяризират българските народни шевици, като ги пресъздават не по традиционния начин - с игла и конец, а чрез рисуване. С рисувани шевици съм украсявала дрехи и аксесоари, но най-често ги превръщам в картини – рисувана коприна, плъстена вълна, темпера върху дъска или акрил върху платно. Независимо, каква художествена техника използвам, тези картини в рамка за мен имат смисъла и светостта на икони.

плъстени пана и килими по български шевици

              Моето несекващо вдъхновение да рисувам български везби напоследък дори роди едно от любимите ми прозвища - „Рисувачката на шевици“. Нося го с гордост, защото съм художник по призвание, но и историк по образование. Любовта ми към везбите е от детството, от времето, когато уметните ми баби насочваха плахите ми опити да плета, шия, тъка и бродирам. В задълбоченото проучване на шевиците ни обаче се потопих едва през последните двадесетина години от живота ми. Това етнографско, философско, културологично и семиотично изследване допълва изявите ми на художник, майстор занаятчия и преподавател в областта на изработка на художествени тъкани и плъстене на вълна.

Издирвам, подреждам и класифицирам традиционни български шевици от много години. Не събирам физически обекти и не трупам колекции от народни носии, везани ризи, престилки и кърпи. Интересуват ме единствено тайнствените символи, подредени в мистериозни свещени композиции, поставени на показ върху богато извезаните празнични и невестински премени на българките – свещените одежди, с които се женели, раждали децата си и били изпращани в отвъдното.

Един български дом в Америка

Рисувам шевиците, за да ги изследвам. Защото само, когато претворяваш нещо, може да постигнеш разбиране, което е отвъд ума, интелекта и чуждото знание. Това е преживяване и разбиране с всичките сетива. Понякога озарение! Женският път на познанието - познание, разбирано чрез сърцето!

За да открия общото и уникалното, корена и значението на шевиците на нашите прамайки и прабаби, рисувам шевиците, защото те са хиляди и не би ми стигнал живота за везане, камо ли за проучване.

За несведущите – рисуването на шевици е метод на документиране и изследване, който съществува поне от XIX век и е прието и до днес в теренното етнографско проучване, както и в научните трудове, независимо от развитието на фотографията.

Рисуването на везбите става наложително за изследователя, когато той не може да използва в проучването си снимките, защото са малки, с недобро качество или няма разрешение за това. Трябва да се знае, че снимките, па били те и на народни шевици, си имат авторски права и те е нужно да бъдат спазвани. Най-малкото се изисква разрешение от автора им за ползването или в някои случаи като с големи музеи – дори сериозно заплащане.

На всички, които като мен се опитват да вникнат в смисъла на свещените везани композиции от празничните и невестински дрехи на някогашните българки, горещо препоръчвам да се опитат да се потопят в традициите и обичаите на народа ни, от които те са неразделна част. Месенето на обредни хлябове и изписването на Великденски яйца, претворява по свой начин и със своята материя същите символи от премените на жените в миналото. Защото преди да станат шевици, тези свещени символи са били врязвани в продължение на хиляди години върху камъка, глината или дървото, изковавани върху метала, татуирани върху кожата, апликирани, изплъстявани или изтъкавани върху килими или елементи на облеклото.

Мисля, че за повечето хора вече е ясно, че старите български народни шевици не са своеволни украси на дрехите, нито пък индивидуални приумици на отделни жени, така характерни за по-ново време. Това са свети древни символи, които се откриват сред много други народи, но винаги претворени по уникален начин. Затова, когато рисувам свещените композиции от везбите на българките, аз не променям в тях нищичко! Нито елементите, нито цветовете. Позволявам си единствено да пипна нюансите, за да зазвучи цялото още по-красиво. Не е трудно да забележите колко по-хармонични изглеждат по-старите шевици, където конците са обагрени с великолепни багрила от природата с множество нюанси и колко по-сурови са тези с купешките конци от ХХ век. Същият ефект на дисбаланс може да се получи и при везане със съвременните конци, както и при рисуване с каквито и да било бои, които в наши дни са предимно с изкуствени химически пигменти. Това важи и за техниките на рисувана коприна, както и за варианти на рисуване с акрил, масло или други медиуми. Цветовете от тубичките или бурканчетата с бои рядко се ползват чисти, обикновено се смесват за получаване на сложни нюанси. 

И работното място може да е като олтар

Рисувайки везбите на някогашните българки, аз се отнасям към тях с огромно преклонение, защото знам, че те са по-големи от мен и от всяка жена или мъж на тази земя, по-древни са от днешната човешка цивилизация и в тях е наследството ни. Възприемам ги като свещени изображения – като икони и знам, че те са връзката ни с висшата сила - Първопричина за всичкото, което Е.

Препоръчвам горещо на всички, които претворяват свещените изображения на предците ни, да правят това с огромно уважение, с каквото трябва да се отнасят и помежду си, защото преди да се изживяват като творци на реалност, трябва да приемат и обичат другите като себе си. Защото шевиците ни ни учат, че не сме толкова различни помежду си, нито пък отделени от другите хора – наши сънародници, съседи на Балканите, в Европа, Азия и дори по света.

Светлана Костова – ЛАнААрт

FB: @LAnAArts

FB: @Svetoto.Pisanie.na.bulgarite

https://svetlanaarts.blogspot.com/

www.lanaart.etsy.com

https://svetoto-pisanie-na-bulgarite.blogspot.com/

***********************************************************************************

Този текст е публикуван в книгата на Стефка Михайлова - "Мода и традиции в шевици", Костендил, 2020 г.

Тя може да бъде закупена в електронен вид, във формат за електронна книга "EPUB" от следните места:

https://books.apple.com/us/book/id1546659388

https://www.kobo.com/ww/en/ebook/44Qrg6-1TzyHqys9QtxbrA

Същата книга преведена на английски -

Mihailova, Stefka. Fashion and traditions in embroideries from Bulgaria, Kustendil, 2020 - English translation:

https://books.apple.com/us/book/id1551214465

https://shop.vivlio.com/…/9781393689997_9781393689997_10020

https://www.kobo.com/…/fashion-and-traditions-in…

https://www.thalia.de/…/home/artikeldetails/ID150764039.html

Рисувачката на шевици

От години живея живота си, като следвам мечтите и целите си. Правя това повече или по-малко успешно. Правя го, защото знам, че от този свят ще си тръгна само с онова, което душата ми е събрала, посяла, преживяла. 

Разбиранията и действията ми са приемани и подкрепяни, но понякога предизвикват гнева на хора, които обичат етикети, чекмеджета и ограничения. Благодаря на тези хора! Те ме карат да се разгръщам още повече и все по-малко да завися от тяхното мнение.

Написах този текст за себе си, пред себе си и в отговор на онези, които презрително ме наричат „Рисувачката на шевици”. Всъщност засега това е най-хубавото ми прозвище! Ще го нося с достойнство! 

Защото Рисувачката на шевици е художник по призвание и историк по образование. Посветила е последните 15 години на проучване на шевиците – етнографско, философско, културологично и семиотично изследване. Написала е над 600 страници, които предстои да издаде в поредица книги.

Рисувачката на шевици знае какво прави! Тя ги издирва, събира, подрежда, класифицира.Рисувачката на шевици знае много добре, че рисуването на шевиците съществува поне от 2 века и е прието и до днес в теренното етнографско проучване, както и в научните трудове, независимо от развитието на фотографията.

Рисувачката на шевици ги рисува, за да ги изследва.Претворява ги с огромно внимание и уважение, защото иска да ги почувства, преживее и разбере с всичките си сетива. 

Рисува ги, защото те са стотици и хиляди. 

Рисува ги, когато не може да използва снимките, защото са малки, с недобро качество или няма разрешение за това. Рисувачката на шевици знае, че снимките, па били те и на народни шевици, си имат авторски права и те трябва да бъдат спазвани. Най-малкото се изисква разрешение от автора им за ползването или в някои случаи като с големи музеи – дори сериозно заплащане. 

Рисувачката на шевици не спира с рисуването на свещените композиции от празничните и невестински дрехи на своите пра-майки. Тя меси обредни хлябове и се учи да изписва Великденски яйца, защото те носят по свой начин същите символи от премените.

Рисувачката на шевици знае, че преди да станат шевици, тези свещени символи са били врязвани в продължение на хиляди години върху камъка, глината или дървото, изковавани върху метала, татуирани върху кожата, апликирани, изплъстявани или изтъкавани върху килими или елементи на облеклото. 

Апропо – малка справка – татуировки по кожата на жените със символи на кръст и негови производни като шевици се срещат чак до 20 век сред жените по западните Балкани вместо шевици – в Босна и Херцеговина например, срещат се и в Северозападна България и Македония. Моята баба имаше такава. Има ги и в Полша.

Снимка: Коев, Иван. Българска везбена орнаментика. София, 1951 г., с.15.

И тъй като рисувачката на шевици си вади хляба като художник и преподавател в областта на художествения текстил и плъстенето на вълна и има сериозни творчески постижения, освен това е майстор – член на Занаятчийската камара, тя знае, че преди 19 век и промишлената революция хората в умерените ширини не са разполагали с естествени багрила, с които да багрят растителните влакна коноп, лен, памук и прочие, от които създавали ризите си. Те не можели като в Индия или Югоизточна Азия да рисуват или щампират дрехите си със свещените изображения. Затова трябвало да ги украсяват с бродерия, но забележете – не с памучни конци, които нямало как да обагрят, а с конци и прежди от вълна и коприна – влакна с животински произход, които могат да се обагрят в безброй нюанси от местните растения със съответните закрепители.

Рисувачката на шевици се отнася към везбите на предците си с огромно уважение и пиетет, защото знае, че те са по-големи от нея и от всяка жена или мъж на тази земя, по-древни са от днешната човешка цивилизация и в тях е наследството ни. Тя ги възприема като свещени изображения – като икони и знае, че те са връзката ни с висшата сила - Първопричина за всичкото, което Е.

Рисувачката на шевици препоръчва горещо на всички, които претворяват свещените изображения на предците ни да правят това с уважение, с каквото трябва да се отнасят и помежду си, защото преди да се изживяват като творци на реалност, трябва да приемат и обичат другите като себе си. Защото шевиците ни ни учат, че не сме толкова различни помежду си, нито пък отделени от другите хора – наши сънародници, съседи на Балканите, в Европа, Азия и дори по света.

Светлана Костова – Рисувачката на шевици

https://svetlanaarts.blogspot.com/

https://svetoto-pisanie-na-bulgarite.blogspot.com/

Светото Писание на българите - изложба на Светлана Костова с картини по български народни шевици

На 27.9.2018 г. се откри изложбата "Светото Писание на българите" с мои картини по български народни шевици в Исторически музей - Дупница.

С нея стартира проектът на музея "Да везем като баба! Възраждане на Дупнишката шевица".

Освен картините ми, вдъхновени от българските народни везби, произхождащи най-вече от района на великата свещена Рила планина, в изложбата присъстват и мои плъстени произведения, които са модерни творения, създадени чрез една хилядолетна текстилна техника.

Какво споделихме и казахме по време на откриването на изложбата за българската народна шевица въобще и за нейната най-впечатляваща проява в лицето на Дупнишката везба, за нейните символи и послания, може да видите тук:

или може да прочетете в статията: "Дупнишката шевица – вдъхновител за изложба на художничката Светлана Костова" на Деметра Андонова за Камертон нюз.

Радвам се и благодаря за възможността да покажа произведенията си, но още повече ме изпълва с енергия онази искра, която видях в очите на много от присъстващите, които се потопиха в магията на българската народна шевица! 

А тези, които проявят интерес към символиката и значението на българските народни шевици, може да научат още неща от разговора ми с водеща Тони Рапонска в предаването "Добър ден с БНТ2" : https://www.bnt.bg/bg/a/dobr-den-s-bnt-2-22092018

Изложбата ми в Исторически музей - Дупница ще продължи до края на ноември 2018 г.

Светлана Костова
ЛАнААрт
https://svetlanaarts.blogspot.com/

За какво разказват шевиците на българките?

 

За символите в българските народни шевици, тяхното значение, за смисъла, опазван векове от българската жена, говорим с Тони Рапонска в предаването "Добър ден с БНТ2" по националната телевизия на празничния 22 септември 2018 г.

В рамките на кратките 20-на минути сме успели да дадем множество отговори и да насочим вниманието ви към темите:

• Защо наричам шевиците Светото Писание на българите?
• Колко стари са те?
• Хилядолетни традиции и родова памет, запазена и предавана във везбата от българската жена.
• Какво е значението на везбите ни и смисълът на някои популярни символи?
• За изложбата ми с картини, вдъхновени от тях.

За всичко това, вижте предаването!

Записът на разговора ни ще откриете тук: https://www.bnt.bg/bg/a/dobr-den-s-bnt-2-22092018

Светлана Костова