Възраждане и претворяване на българските народни шевици

"Възраждане и претворяване на българските народни шевици" - Светлана Костова в предаването "Следобед с БСТВ", 23.05.2019 г.

Фолклор и авторство при претворяванете на българските народни шевици

Тези дни бях в Добрич. Случайно попаднах пред магазин с дрехи, на чиято витрина имаше риза с шевици. Влязох, за да разгледам. В един момент забелязах етикетите. Устата ми пресъхна! На тях видях собствената си рисунка, снимана от мен, с моя знак... нямаше го само логото ми ЛАнААрт. Всички дрехи в магазина - тениски, анцузи, дори бельо - имаха етикети със снимката ми, с картината ми! Под нея се мъдреше надписа "Изберете българското!"

Изберете, изберете, ама първо попитайте и се договорете! Наглостта и неграмотността на крадците стигаше дотам, че дори не бяха почистили подписа ми - знакчето отдясно и годината '08, т.е. 2008! Ами като правите дрехи и носии, сложете си ваш знак, ваше изделие! Картината ми може да е по народна шевица, но не е такава. Рисувана коприна е. Има си автор, както и снимката. Създавана е по снимка от детайл, който е с размер 1*0,6 см с неясни цветове. С една дума - труд и усилия се искат! И време! И умения!

Случвало се е да взимат и други мои снимки от интернет, да копират авторски текстове от блога ми, без да цитират. Да си присвояват мои снимки на плъстените ми произведения, за да рекламират с тях работилниците си или бизнеса си. Никой вече не знае и не е чул за тези велики "автори", защото само с копиране майстор не се става! 

Фолклорът ни е необятен. Нека всеки черпи от него! Затова е! И нека го има, за да вдъхновява всички. Аз изумявам обаче, как ще правиш ризи със шевици, па макар и на машина, и носии, макар и стилизирани, и няма да имаш и да си качиш своя снимка!? И да си направиш брандинга със свои неща?! Като преди време една жена решила да учи хора на занаята плъстене. И взела без да знае моя снимка на моя авторска плъст-картина - харесала си я! 

Дотук добре, ама каква майсторка е тя щом няма какво свое да качи? Като й се скарах, отговори ми, че щом това било в интернет, било свободно!!! 

Ей така мисли народа - всичко на аванта!

Обаче за сведение на авантаджиите, за комерсиалната употреба на интелектуална собственост има вече дори и в България закони! 

А ако държавните и моралните закони не ги зачита никой, то припомням и един от Божиите - НЕ КРАДИ! Не защото Бог ще накаже престъпниците, в което съм сигурна, че те не вярват. Такива са просто законите на вселената! 

Каквото повикало, такова се обадило, казва народа ни! 

Просто припомням!

Светлана Костова 

ЛАнААрт

https://svetlanaarts.blogspot.com/

За какво разказват шевиците на българките?

 

За символите в българските народни шевици, тяхното значение, за смисъла, опазван векове от българската жена, говорим с Тони Рапонска в предаването "Добър ден с БНТ2" по националната телевизия на празничния 22 септември 2018 г.

В рамките на кратките 20-на минути сме успели да дадем множество отговори и да насочим вниманието ви към темите:

• Защо наричам шевиците Светото Писание на българите?
• Колко стари са те?
• Хилядолетни традиции и родова памет, запазена и предавана във везбата от българската жена.
• Какво е значението на везбите ни и смисълът на някои популярни символи?
• За изложбата ми с картини, вдъхновени от тях.

За всичко това, вижте предаването!

Записът на разговора ни ще откриете тук: https://www.bnt.bg/bg/a/dobr-den-s-bnt-2-22092018

Светлана Костова

"СВЕТОТО ПИСАНИЕ НА БЪЛГАРИТЕ" в 7-ми брой на "ГРАДИНА НА ПОКРИВА"

Образният език  на българската шевица –познание чрез сърцето

          Една кратка притча, една вълшебна приказка, думите на един стих или поема, мелодията на една песен, символите и багрите на една везба могат да съдържат в себе си огромна информация, за написването и обяснението на която понякога са нужни хиляди страници. Затова древните послания са многозначни, изпълнени с условни образи, алегории и метафори, както многолико и многомерно е самото битие.

Чрез сакралния език на образите се пишели тайни трактати за самопознание и самоусъвършенстване, засягали се основните въпроси на битието.

За мен няма съмнение - в българското везмо е стаена хилядолетна мъдрост, чиито древни послания говорят един сакрален език – езикът на образите и неговото универсално писмо. Всеки човек, докоснал се до непреходната хубост на българските шевици, признава, че те му въздействат по особен начин. Харесва ги, макар често да ги смята за странни. Без да разбира техния смисъл, гледайки мотивите на българската везба, зрителят често изпитва вълнение и трепет, които минават границите на обичайното възприемане на изкуството и трудно се поддават на обяснение. Почти всеки забелязва особената енергия, които струи от изображенията. Те просто греят с някаква своя вътрешна светлина, излъчват сила, красота и хармония.

Сякаш обаче има и още нещо! Нещо тайно и едва доловимо! В тях се откриват смисли, изненадващи със своята неочакваност и многопластовост.

Дълбоки философски прозрения, познания за устройството на човека, света и вселената, Бог, сътворението!

Дали там, в цялото дълбоко и проникновено послание на образите от българската везба, не е закодирано познание? Древно знание скрито в шевиците?!

За да бъде опазено! За да не бъде забравено?!

Знание предавано като светиня от поколение на поколение.

Познание разбирано чрез сърцето.

Нашето Свето писание!

Текстът е откъс от книгата, която подготвям за печат, посветена на символите и посланията на българските народни шевици. Целия откъс може да прочетете в 7-ми брой на "Градина на покрива" - електронен двуседмичник, който няколко ентусиасти списват безплатно два пъти месечно по пълнолуние и новолуние: 

http://taro-magic.eu/newspaper/%D0%91%D1%80%D0%BE%D0%B97.pdf

Темите във всеки брой са интересни и разнообразни и отразяват духовните търсения на авторите. Обединява ги искреното желание да помогнат на устремените към Истината, да бъдат като оазис в пустинята, като отдих по Пътя, като глътка вода в жарък ден!

Всички, излезли досега броеве на "Градина на покрива" може да прочетете тук:

Брой 1 - http://taro-magic.eu/newspaper/Брой1.pdf
Брой 2 - http://taro-magic.eu/newspaper/Broi2.pdf
Брой 3 - http://taro-magic.eu/newspaper/Broi3.pdf
Брой 4 - http://taro-magic.eu/newspaper/Брой4.pdf
Брой 5 - http://taro-magic.eu/newspaper/Брой5.pdf
Брой 6 - http://taro-magic.eu/newspaper/Брой6.pdf
Брой 7 - http://taro-magic.eu/newspaper/Брой7.pdf
Брой 8 - http://taro-magic.eu/newspaper/%D0%91%D1%80%D0%BE%D0%B98.pdf

Светлана Костова

ЛАнААрт

http://svetlanaarts.blogspot.com/

„Градините на любовта“- интервю на Светлана Костова / - interview with Svetlana Kostova

„Градините на любовта“- интервю на Светлана Костова във връзка с изложбата ѝ картини рисувана коприна, вдъхновени от българските народни шевици и техните послания.

За свещените символи и закодираното послание на българските шевици. Какво, защо и как са везали българките?

За Жената като Съзидателка на живота.
За мечтите и осъществяването.
Макар, че поводът за интервюто е отдавна отминал, казаното в него си остава актуално!


'Gardens of Love' - interview with Svetlana Kostova in conjunction with the exhibition with this name of her paintings painted silk, inspired by Bulgarian folk embroideries and their messages.

For sacred symbols and the mysterious secret messages of Bulgarian folk embroideries. What, why and how Bulgarian womans were embroidered in the past?

For the Woman as Creator of life.

About dreams and achievement.

Although the reason for the interview is long gone, shared thoughts remain up to date!

СветЛанА /// SvetLanA

Пижо и Пенда са нашите Ин и Ян - моя статия в научно-популярното списание „Осем“ за символите и посланията на някои български народни везби, традиции и обичаи *** Pijo and Penda are Bulgarian Ing-Yang symbols - My article in Bulgarian popular science magazine "Eight" about the symbolism of some Bulgarian folk embroideries and traditions

Пижо и Пенда са нашите Ин и Ян

Символът на Изтока, но в цвят и многослойна символика, всъщност е завещан от дедите ни - в песните, везмото и мартеничката

Автор: Светлана Костовa

Публикувано в списание „Осем“, бр. 3/2009, с. 17-19

Българската шевица е в бяло и червено, истинският знак „Ин и Ян“ също е в бяло и червено. Тази хипотеза сподели в предишния ни брой инж. Живко Желев. Провокирана от тази реплика, Светлана Костова донесе в редакцията материал, в който разкрива удивителни съвпадения и като форма, и като символика между „Ин и Ян“ и българското везмо, мартеницата и песните! В България обаче преобладават цветовете бяло и червено (а не бяло и черно). Дали познанието в Китай е изкривено в лабиринтите на времето, но пък е съхранено в България? 

В последните години по цял свят особена популярност доби един знак, дошъл от дълбините на времето. Показа ни го Китай, съхранил знанието за този символ, наречен „диаграма на върховния принцип“, или по-познат като „Ин-Ян“. Изображението на черно-белия кръг с две точки като очи вече „наднича“ отвсякъде. Може би защото подсъзнателно искаме да изразим колко болезнено съвременният човек чувства дисхармонията на битието. И може би защото интуитивно търсим промяната, чийто символ е знакът.

Нашите предци – старите българи, обаче са живеели в хармония, защото също са притежавали дълбокото и проникновено знание за този принцип. При това със своя собствена оригинална трактовка!

Тя се открива в запазени и до днес образци на народното изкуство, като едно от тях е мартеничката. Но за нея после. Нека първо да разгледаме някои родни шевици. На снимката вдясно са показани бродерии от XIX век по ръкави на женска риза от Дупнишко. По пъстър, поетичен и неповторим начин те показват българския поглед върху монадата „Ин и Ян“ - т.е. сливането на женското и мъжкото начало, вечния танц на живота.

Централният композиционен орнамент отчетливо изобразява двата основни капковидни елемента, познати ни от „китайския“ знак – двете противоположности, които се обединяват в едно... но в цветен вариант.

Какво са Ин и Ян

Китайската философия определя Ин и Ян като обобщени наименования – символи на вътрешните или външни характеристики на материята, енергийни субстанции, частици с различен заряд: отрицателен (Ин) и положителен (Ян). Всеки от тях съдържа в себе си частица от другия. Те взаимно се допълват и привличат, благодарение на едното се забелязва другото, затова са неразделни.

За китайците Ин е символ на женската енергия, на водата, на земята, на вътрешното, пасивното, покоя, нощта, тъмнината, Луната, приемането.

Ян пък е символ на мъжката енергия, небето, външното, активното, деня, светлината, Слънцето, отдаването. Двете сили се обединяват в целостта на монадата „Ин и Ян“ – израз на безкрайното и всеобхватното.

Но това илюстрират и показаните детайли от български везби. Двете противоположности Ин-Ян, които се допълват, са изобразени една до друга. Женската половина в основната си част е отгоре, а мъжката – отдолу. Тези условни позиции се запазват и на изображението на шевицата на левия ръкав, където обаче посоката на въртене е обърната (...). Това обръщане е характерно за всички български шевични орнаменти, които описват движение. На единия ръкав е по часовниковата стрелка, на другия – обратно.

И двете половини на монадата от тази българска везба съдържат клонки, филизи, листа, цветя, плодове и шушулки със семена.

В мъжката половина преобладават филизите

и семената, докато в женската доминира червеният цвят и изпъкват и плодовете (ябълки) с техните плодници. Има и изображения на слънца. Защо?

В българския фолклор слънцето понякога е възприемано като мъжко същество или божество (както и Ян в монадата), а месечината – като женско. Но съществува и един друг пласт, вероятно много по-древен, където слънцето се свързва с женското начало. Жената е Янкулица, възпята в народните песни като златно дърво на живота, отрупано с плодове:

„Не е било ябълчица,

най е било Янкулица,

сребро корен - сам Янкула,

злато гранки - синовете,

пет ябълки - мили щерки.“

Хората свързват слънцето с червения и златния цвят и неговия символ огъня. Месецът (в мъжки род) е обвързан с водата и бялото. Червеното е цветът на отдаването, на сърцето и любовта – на енергията, която се превръща в материя и поражда живот. Бялото е символ на духа, непроявената реалност, първопричината, корена. Червеното и златното изразяват женското, материално и плодоносещо начало, кръвта, живота. А бялото е Ин – мъжкото, духът, непроявената материя, мисълта, идеята, семето на бъдещия живот.

В „Мома и момък забягват“ момъкът дума:

„– Люлю либе, първо либе, 

Що да сторим, да напраим? 

Бре най д’ идем ю чисто поле, 

Яз ша стана студен гяран, 

Ти над меня златна кофа!“

Това е българската космогонична представа за свещения брак между небе и земя. Досущ като прозренията на източната философия. „Чистото поле“ е алегория на Великата пустота - полето на безкрайните възможности на сътворението?! В „чистото поле“ на пространството всъщност „геранът“ (кладенец) е едно цяло с неговата „кофа“. В онзи миг, когато Ин и Ян се слеят, т.е. когато златната кофа навлезе в сребристата вода на кладенеца и загребе част от нея – тогава в Ин има Ян (кофата в кладенеца с вода) и в Ян има Ин (водата в кофата)! Това е мигът на сътворението, който ражда безброя. Люлката на живота е хармонията на единството.

В книгата „Учение за пътя и морала“ („Дао Дъ Дзин“) на Лао Дзъ се казва:

„Пътят ражда едното. 

Едното ражда две. 

Две ражда три. 

Три ражда безброя.“

Безбройните неща изнасят на гърба си сенчестото ин и обгръщат в недрата си слънчевото ян, пронизани са от потока на енергията чи, която ги хармонизира.“ Смисълът на битието според даоизма е усъвършенстването с цел постигане на хармония между Ин и Ян, която води до завръщане към изначалното космическо цяло и единение с висшия принцип във Всемира.

Същата тази „диаграма на върховния принцип“ откриваме в структурата на дървото на живота в българските песни. Като в една монада, двете му страни се обединяват и формират неговата цялост:

„Чудно дърво чудновато,

вършето му дур до небо,

сълпето му дур до земи,

листата му маламени,

род родило две ябълки...

Щото било чудно дърво,

Оно било тежка сватба,

щото било две ябълки,

оно било до два млади,

до два млади под два венци...“

Същата поезия и символи – дървото на живота, ябълките, цветята... ги намираме претворени и в българското везмо... А червеното и бялото са основните му цветове. Червените конци проникват в бялата тъкан, свързват се с нея и в съзвучие с белите нишки на платното създават образите.

А какво са Пижо и Пенда? Булка и младоженец. Ин и Ян. А в преплетените конци е закодирано отново червено-бялото двуединство на българите.

Съчетаването на Ин и Ян в българския им вариант като обединение на двата цвята – бял и червен – изразява най-ярката представа на българите за единство на противоположностите и постигане на хармония. То е еманация на здраве, сила и красота.

Употребата му във връзка с дървото на живота, в обичаи и обреди, свързани с началото на нови природни и житейски цикли, изразява вярата на предците ни, че ТО е основата на живота и началото на началата! Което семантично изразява и монадата „Ин-Ян“.

       Източник: Светлана Костова. Пижо и Пенда са нашите Ин и Ян.                Списание „Осем“, бр. 3/2009, с. 17-19. http://www.ossem.eu/article.aspx?pg=arl98 ;
http://svetlanaarts.blogspot.com/2010/12/my-article-about-symbols-and-messages.html