Търсене в този блог

ЛИЧЕН ДОКУМЕНТ НА ВРЕМЕТО - книгата на моя дядо, свещеника Асен Маричев


























Това е книгата на моя дядо Асен Маричев. 

Като един нов Софроний Врачански той разказва своето житие-битие увлекателно и живо. 

Историята за живота на един обикновен свещеник се преплита с превратностите на съдбата на цял един народ. В един век България преживява три епохи, които превръщат разказвача в необикновен герой, пазител на исконните ценности, съхранили българския народ през вековете. 

Това е историята на неговия (моя) род и народ, корените и бъдещето ни. 

Но преди всичко тази книга е наистина личен документ на времето в сложния, многолик и пълен с промени 20 век! 

Благодаря, че го е имало и че ме има! 
Знам и че ще ни има!

Светлана Костова








Книгата може да изтеглите оттук:
http://www.scribd.com/doc/189520239/%D0%9B%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD-%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE 








А това е рецензията за книгата, публикувана във в. Монт прес,
Бр. 17(2055), год. ХХIV, 28 февруари - 4 март 2013 г.


Рецензия Житие и страдания на един ревностен свещеник 
от Стефан П. СТЕФАНОВ, Председател на Дружеството на краеведите в гр. Монтана


Новоизлязлата книга на ставрофорен иконом Асен Димитров Маричев “Личен документ на времето” много точно е озаглавена. Живял в три епохи, той води голяма борба за своето и на паството си духовно израстване, оцеляване и съхранение. Усилията му се препятстват не само от бедността на семейството му, но и от политическата конюнктура. Като един нов Софроний Врачански на него му се налага да лавира сред “кърджалиите” на три епохи. И успява - изучва се за свещеник, оженва се, отглежда три уважавани рожби, построява си дом, дочаква правнуци и спечелва уважението на своето паство.


Макар авторът да твърди, че не е словоохотлив, книгата му показва обратното. Нещо повече - той три пъти преработва автобиографията си. Според редакторката му, негова дъщеря, баща й не е възнамерявал да издава книга. Но я е написал. Може да се помисли, че това е просто израз на неговата старателност всичко започнато да прави максимално добре, но това не е точно така. Ставрофорен иконом Асен Димитров Маричев е имал не само самочувствие на автор, но и ясното съзнание за значимостта на творбата си. Той очевидно разбира значимостта на усилията си, на делата си, на постиженията си и че това наистина може да послужи за поука не само на съвременниците му, както неточно се е изразил, но и на бъдните поколения.



Автобиографията на свещеник Маричев включва в себе си и краеведска информация за селищата, в които е живял, а той е добавил и “Кратка история на село Дългоделци”. Направил е и родословно дърво на рода си. В книгата не са включени текстовете на песните, които е пял авторът, но в ръкописа те съществуват между тях има и автентични местни народни песни, както и песни от градския фолклор. В книгата само са изброени заглавията на тези песни. Отец Маричев не само е запомнил, но е и записал в книгата си чути легенди, предания и случки с исторически характер. С всичко това неговият труд се оказва приносен в краеведско отношение за област Видин и област Монтана.

Животът на ставрофорен иконом Асен Димитров Маричев е пример за това, как с прилежен труд от бедни и неграмотни родители може да се стигне до грамотни и стижни потомци. Много рано авторът разбира, че не може да се просперира само със свещеническа заплата. Затова с жена си и децата си не жалят труда си в личното селско стопанство - продават зеленчуци, стока, отглеждат буби. Тъй като е грамотен за времето си човек, той години наред работи като чиновник: член на контролни съвети на кооперации, касиер на пчеларско дружество, секретар на задруга, книговодител на селкооп, книговодител в ТКЗС, счетоводител-операционист с 24 подчинени, стоковед, отчетник на зеленчукова бригада, звеновод. Понеже го репресират като поп, се налага и работи обща работа в полевъдна бригада, работи като млекар, товарач и дори ковач на щайги в съседното село Долно Церовене. Тъй като не може да си плаща транспорта, като свещеник твърде често се придвижва до други населени места пеша. Никаква работа не го плаши. Жена му също работи в ТКЗС. И семейството успява. Той си плаща дълговете по учението, а после цял живот достройва дома си и го изплаща. Типично българско селско семейство.



Същевременно свещеник Маричев се изявява и като общественик работи в читалището, в изборни комисии, “в арбитражни комисии при кражби, побоища, бракоразводи и др.” Участва в бригадирското движение, а също и в строителството на обществени сгради в с. Дългоделци. Преди 9.IХ.1944 г. авторът помага на заловени заради черна борса на газ, помага на интернирано семейство, помага на РМС с пари. След 9.IХ.1944 г. обаче свещеникът в с. Дългоделци става обект на продължителни инсинуации и унизителни репресии, които стигат до съд. Той не е отмъстителен човек. Помни всяка добрина, която му се прави, и се старае да се отблагодари.
Основната работа на свещеника е свързана с храма. Ставрофорен иконом Асен Димитров Маричев редовно се занимава с ремонти на храмовете, в които служи повече време. Сам си намира и обучава певци за църковните служби. Неговите усилия не остават незабелязани от видинската митрополия и през 1960 г. е отличен като протойерей, а през 1974 г. става свещеноиконом. От 1952 г. е епархийски избирател, а от 1966 г. е епархийски съветник. Работи като свещеник 65 г., от които 55 в с. Дългоделци, а е служил на 69 места и всичките ги е записал.


Един достоен живот на духовен пастир, съпруг, баща, общественик.

Макар и посмъртно - 40 дни след смъртта му през 2000 г. - идва признанието: общинският съвет в с. Якимово го удостоява със званието “Почетен гражданин на с. Дългоделци”. Приживе свещеник Маричев пожелава да го погребат в селските гробища, а не до храма, в който е служил. Волята му е изпълнена. Децата му са му направили забележителен паметник - той е повече за неговите потомци. А за поколенията остава още по-голям паметник книгата на ставрофорен иконом Асен Димитров Маричев “Личен документ на времето”.

http://www.mont-press.com/index.php?issue=1711&kind=&article=33941&rank=4&short=&numb=Ір. 66





За представянето на книгата “Личен документ на времето” на ставрофорен иконом Асен Димитров Маричев в Регионална Библиотека "Гео Милев", гр. Монатана, може да прочетете тук: http://slovoplus.info/arhiv/11/sp_11-2013.pdf



2 коментара:

  1. Благодаря за прекрасните спомени,аз съм Иванка дъщерята на Петко Луканов кмет!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Много благодаря, Иванка! Щастлива съм, че има хора като Вас, които милеят за родното и пазят паметта на предците си!

      Изтриване

Translate

Последователи