КОННИКЪТ-ПОБЕДОНОСЕЦ ОТ СКАЛНОТО СВЕТИЛИЩЕ МАДАРА.

Размисли от едно пътуване.

Светлана Костова

Днешният Гергьовден е повод да празнуваме. Като хиляди поколения преди нас... В този отрязък на цикличното време, в този сезон на растеж и разцъфване, на оплождане и щастливо очакване. За пореден път почитаме Победителя, Георги, Героя, Хероса, възкачен на кон, известен с много имена, връзката между които не е трудно да се открие. Кой е той? Християнски светец, воин на светлината, победил злото или герой, чието съществуване се губи в митологичните времена? Защо образът му е толкова устойчив през вековете, че всеки народ, вярване и религия, родени в Евразия – люлката на днешната цивилизация, го приема за свой, изобразява го и го почита?

Конникът - кого или какво честваме всъщност на този ден?

Кой е Ездачът - Човек или символ?!

Колко си приличат начините на изобразяване на св. Георги Победоносец от християнските икони, с тракийския Херос, някои древноегипетски изображения на Хор и нашият Герой-Конник, изсечен върху огрените от слънцето скали на Мадара!

Самият кон е символ на Новото Слънце, Движението, Енергията, Божествения Кръговрат. Човекът и конят винаги са изразявали сила и действие в едно. Техният съюз символизира осъществяване и победа!

Въпроси, въпроси...

Учените отдавна спорят кой е увековечен върху камъка в Мадара с такова майсторство – български владетел или изображението е съществувало вече, когато някой от управниците на новосформираната българска държава на Балканите е решил да ѝ придаде самочувствие и изрази приемствеността с някаква древна традиция?

За мен отговорите са много ясни. Те си стоят на самото място и спорове може да има само между хора, които не са стъпвали там. Или не познават историята, културата и вярванията на собствения си народ и народите на Европа и Азия в други отрязъци на линейното време.

Самото име Мадара – Мадер, Матер, Материя, Mother, Mutter – има общ индоевропейски корен и е очевидно и за неспециалистите, че означава Майка! То съдържа и корена ДАР, общ за много индоевропейски езици. Така по подразбиране МАДАРА може да означава и „Майката, която дарява“ – Онази, която дарява Живот! Онази, която ражда Всичко!

И ако не сте ходили да видите този уникален скален релеф, обявен за световно културно-историческо наследство под егидата на Юнеско, няма как да знаете, че цялата местност Мадара е едно огромно скално светилище, от което конникът е само малка част! Няма как да разберете от снимките или книгите, че онова, което се вижда отдалеч са върховете на величествени и причудливи скали, изсечени сякаш от човешка ръка, но в подножието им лежат скални ниши и малки пещери. Там е скрита вълшебна местност, влажно усое – майка на извори, треви и дървета!

Конникът-победител, чиято фигура не е толкова голяма за мащаба на скалния комплекс, гледа и върви в посоката именно към тези свещени места, които са всъщност истинския център на мястото, в подножието на скалните масиви, разположени почти под ъгъл. Мадара е сякаш свещената планина на Света, онази свещена вилка Y, символ на творческото начало и заземяването на творящата енергия на Съзиданието!

Оказва се, че Мадара всъщност не е почетна дъска за похвали, където егото на някой цар е искало да стане безсмъртно! Мадара е светилище – един храм на открито с огромен купол и стена от единична масивна скала. Куполът сякаш е отрязан наполовина. Другата му половина е Небето!

България има много места на Силата, но това е изключително! Първото, което усещате тук е святост, изначалната святост на Майката Природа, нейното величие и колосална енергия. Въпреки, че се чувствате много малки, веднага изпитвате Нейната обич и приласкаване, като нежността на майка към нейните деца!

Може би сте чували думата „капище“ за езическо светилище. Някои учени книжници дори спорят за произхода ѝ. Е, ако и вие се чудите какво точно означава и откъде произлиза, веднага може да получите един отговор от Мадара! Там, в основата на планината, образуваща свещената вилка Y, в лоното на Великата Майка, под купола от скалите, сякаш в утроба, вие виждате, чувате, усещате Водите на Сътворението, които капят, текат, звънят, пеят заедно с Творението, сливайки се с песента на птичките и ромона на рекичката, която извира оттам и сякаш символизира Реката на Живота!

Там в скалите са се образували големи ниши, като женска вагина, която изпуска своите свещени сокове и чака да получи свещените дарове. И до днес има хора, които явно подсъзнателно разбират посланията на този величествен Храм на Сътворението и символично оставят там конци и монети. Мястото е изпълнено с малки пещери, места за усамотение, използвани явно за молитва и медитация, което личи от изсечените тук-таме в скалите места за сядане. В една от скалните ниши е изрисуван параклис с лика на Дева Мария с Младенеца, което красноречиво показва, че за всички поколения преди нас, както и за християнската църква, е било ясна светостта и силата на това старо светилище, което със сигурност е много по-древно от летоброенето на съвременната българска държава!

Съвсем случайно-неслучайно се оказах на това сакрално място на Светли Петък, ден, който православната църква тачи като Живоприемни Източник. Да си призная, никога не съм знаела, какво точно означава, макар, че смътно съм долавяла неговия дълбок смисъл. Веднъж преди години чух някъде, че на този ден трябва да празнуват хора, които носят имената Живка и Светлана, като мен. В този ден, обаче, бях забравила всичко това, увлечена в житейския ритъм на пътуване, работа, бързане...

Когато се озовах под купола на този древен храм на Живота, изведнъж осъзнах, какво всъщност е Живоприемни Източник! Наричана през отминалите епохи с различни имена, явна или нарочно скрита, Тя е вечно съществуващта, вечно жива и несътворена! Майката на всичко живо! Единствената! Мистичната Йони! Свещената Вулва!

В своите различни аспекти на проявление Тя, Богинята, е Девицата, Майката и Старицата!

Кой тогава е Конникът, Свещеният Ездач?!

Това е всеки от нас – нейното Чадо (или Чудо?!), нейният Син/Дъщеря, родени в света от нея, за да преминат Пътя на Героя! Следвайки сакралната схема на Светлината всеки от нас ще започне Пътя си като Младенец, който ще порасне и премине през множество начинания и изпитания, за да се превърне в Герой, да заслужи званието Крал/Кралица на собствения си живот и да поднесе тази своя опитност, своя живот, своята осъществена реалност като свещен Дар на Нея, Живоприемния Източник, което е своего рода космическо оплождане на хилядите възможни проявления на живота, съществуващи като потенциали, като семена на непроявеното съзнание на Великата Богиня! И така всеки от нас чрез своя дар ще помогне да се роди новият цикъл на разширяващата се Вселена и нейните неограничени възможности!

Така, драги Човеци, искрици Божествена Светлина, покълнали семена на Великия Разум, деца на Великата Майка, живеещи в тази вълшебна Градина, която наричаме Майката Земя, братя и сестри, празнувайте своя живот, пролетта, цикълът на нарастването и плодовитостта, възможностите, начинанията и победите! Вложете устрема и любовта си в тях, за да станете победоносни герои и да станете владетели на собствения си живот! Пригответе нетленните си дарове, за Онази, която ви е дала живот, за да постигнете пълнотата и наградата, към която всички човеци се стремят откак свят светува – безсмъртието!

Честит Гергьовден!

06.05.2011 г. София                                                 Светлана Костова



Още снимки може да видите в профила ми във Фейсбук в албума, наречен МАДАРА - СВЕЩЕНАТА ПЛАНИНА:
http://www.facebook.com/media/set/?set=a.1799023743269.2090787.1470032086&type=1#!/media/set/?set=a.1799023743269.2090787.1470032086&type=3