От години живея живота си, като следвам мечтите и целите си.
Правя това повече или по-малко успешно. Правя го, защото знам, че от този свят
ще си тръгна само с онова, което душата ми е събрала, посяла, преживяла.
Разбиранията и действията ми са приемани и подкрепяни, но
понякога предизвикват гнева на хора, които обичат етикети, чекмеджета и
ограничения. Благодаря на тези хора! Те ме карат да се разгръщам още повече и
все по-малко да завися от тяхното мнение.
Написах този текст за себе си, пред себе си и в отговор на
онези, които презрително ме наричат „Рисувачката на шевици”. Всъщност засега
това е най-хубавото ми прозвище! Ще го нося с достойнство!
Защото Рисувачката на шевици е художник по призвание и историк
по образование. Посветила е последните 15 години на проучване на шевиците – етнографско,
философско, културологично и семиотично изследване. Написала е над 600
страници, които предстои да издаде в поредица книги.
Рисувачката на шевици знае какво прави! Тя ги издирва, събира,
подрежда, класифицира.Рисувачката на шевици знае много добре, че рисуването на
шевиците съществува поне от 2 века и е прието и до днес в теренното етнографско
проучване, както и в научните трудове, независимо от развитието на
фотографията.
Рисувачката на шевици ги рисува, за да ги изследва.Претворява ги
с огромно внимание и уважение, защото иска да ги почувства, преживее и разбере
с всичките си сетива.
Рисува ги, защото те са стотици и хиляди.
Рисува ги, когато не може да използва снимките, защото са малки,
с недобро качество или няма разрешение за това. Рисувачката на шевици знае, че
снимките, па били те и на народни шевици, си имат авторски права и те трябва да
бъдат спазвани. Най-малкото се изисква разрешение от автора им за ползването
или в някои случаи като с големи музеи – дори сериозно заплащане.
Рисувачката на шевици не спира с рисуването на свещените
композиции от празничните и невестински дрехи на своите пра-майки. Тя меси
обредни хлябове и се учи да изписва Великденски яйца, защото те носят по свой
начин същите символи от премените.
Рисувачката на шевици знае, че преди да станат шевици, тези
свещени символи са били врязвани в продължение на хиляди години върху камъка,
глината или дървото, изковавани върху метала, татуирани върху кожата, апликирани,
изплъстявани или изтъкавани върху килими или елементи на облеклото.
Апропо – малка справка – татуировки по кожата на жените със
символи на кръст и негови производни като шевици се срещат чак до 20 век сред
жените по западните Балкани вместо шевици – в Босна и Херцеговина например,
срещат се и в Северозападна България и Македония. Моята баба имаше такава. Има
ги и в Полша.
|
|
Снимка: Коев, Иван. Българска везбена орнаментика. София, 1951 г., с.15.
|
И тъй като рисувачката на шевици си вади хляба като художник и
преподавател в областта на художествения текстил и плъстенето на вълна и има
сериозни творчески постижения, освен това е майстор – член на Занаятчийската
камара, тя знае, че преди 19 век и промишлената революция хората в умерените
ширини не са разполагали с естествени багрила, с които да багрят растителните
влакна коноп, лен, памук и прочие, от които създавали ризите си. Те не можели
като в Индия или Югоизточна Азия да рисуват или щампират дрехите си със
свещените изображения. Затова трябвало да ги украсяват с бродерия, но
забележете – не с памучни конци, които нямало как да обагрят, а с конци и
прежди от вълна и коприна – влакна с животински произход, които могат да се
обагрят в безброй нюанси от местните растения със съответните закрепители.
Рисувачката на шевици се отнася към везбите на предците си с
огромно уважение и пиетет, защото знае, че те са по-големи от нея и от всяка
жена или мъж на тази земя, по-древни са от днешната човешка цивилизация и в тях
е наследството ни. Тя ги възприема като свещени изображения – като икони и
знае, че те са връзката ни с висшата сила - Първопричина за всичкото, което Е.
Рисувачката на шевици препоръчва горещо на всички, които
претворяват свещените изображения на предците ни да правят това с уважение, с
каквото трябва да се отнасят и помежду си, защото преди да се изживяват като
творци на реалност, трябва да приемат и обичат другите като себе си. Защото
шевиците ни ни учат, че не сме толкова различни помежду си, нито пък отделени
от другите хора – наши сънародници, съседи на Балканите, в Европа, Азия и дори
по света.
Светлана
Костова – Рисувачката на шевици
