Търсене в този блог

понеделник, 15 февруари 2016 г.

Подай ръка на някой в мрачен ден и дълго ти ще си благословен!

В деня, в който празнуваме любовта, ми се случи едно от онези малки чудеса, които ни показват, че не сме сами и сме винаги обичани и подкрепяни. Говоря ви за онази Любов, благодарение на която съществува светът! 

И така, намирах се вече трети ден в НДК на арт базар, за който се готвих дълго и усилено - преуморена, болна и с настроение, което се люшкаше между мъка, отчаяние и гняв. 

Поседнах за малко на една от пейките във фоайето, налегната от тежки мисли и хиляди "защо". Малко след като станах, усетих докосване по рамото си. Обърнах се и видях симпатичен млад мъж с хубав черен костюм и бяла риза. Подаваше ми малко шишенце с думите "Сигурно е Ваше". Изненадата ми за миг прерасна в желание да го взема - от дете обичам малките стъклени "съкровища". Все пак се поколебах, а мъжът каза: "Беше забравено на пейката. И да не е Ваше, вземете го!" Усмихна се и след миг изчезна нанякъде, докато аз се взирах в неочаквания подарък. На него имаше пеперуда, а вътре - малко листче. Отворих тапичката, с треперещи ръце извадих отвътре листчето и прочетох: 

"Подай ръка на някой в мрачен ден и дълго ти ще си благословен!" 

Историята е съвсем истинска, както и сълзите ми, които бликват, дори сега, когато ви разказвам всичко това.

Светлана Костова
http://svetlanaarts.blogspot.bg/

P.S. 
На втория ден, след като споделих моята повдигаща духа история, която заживя свой живот, докосвайки сърцата на много хора, с мен се свърза тази, благодарение на която вълшебното шишенце беше поело пътя си в нашия свят. Нейното име е Екатерина Костадинова, а сръчните й ръце творят красота от стъкло и малките шишенца с късметче, някои от които и под формата на ангели. 

Тя ми разказа предисторията на късметчето, преди да бъде "забравено" на пейката. Купила си го една дама, която много искала да узнае предварително, какво пише на сгънатото листче, сякаш вече си била пожелала нещо и очаквала само, то да бъде потвърдено. 
Когато го прочела и лицето й изразило разочарование, Екатерина се почувствала някак си виновно. Била забелязала, че точно това пожелание не радва хората и въпреки това продължавала и него да слага в шишенцата. Когато прочела, какво се случило по-нататък, разбрала, че е имало смисъл. И ми благодари за споделеното.

Ах, каква история! Наистина няма нищо случайно! Посланието някак е трябвало да стигне, където е било нужно! 
♡Ето това е мистерията на живота, въпреки привидната обикновеност на всичко! Благодаря! ♡

А ние с вас също можем да направим нещо вълшебно за някого - бил той познат или непознат - и да му покажем, че не е сам и че ни е грижа! С шишенце или без! 
Предай нататък! Любов! С любов!

Translate

Google+ Badge

Google+ Followers

Последователи

NetworkedBlogs