Докато един ден за пореден път си задавах въпроса, какво всъщност означава просветление и как аз бих могла да го постигна, отговорът дойде от най-неочакваното, но и най-закономерно място – теорията за светлината и спектралния кръг на цветовете.
Обичам начина, по който Духът отговаря!
На всички и за всичко!
Иносказателно, с аналогии, примери и метафори, цялостно!
Тъй като всичко в творението е неотделимо, можеш да възприемеш толкова голяма част от цялото, колкото ти е възможно! Да бъдеш озарен с отговор, който не винаги се предава с думи, но е всеобхватен!
И така, разгръщайки книга - наръчник на художника, открих нещо, което си мислех, че зная, но този път то разтуптя сърцето ми! Отговорът!
А сега ще се опитам да ви предам онова, което осъзнах! J
Както вероятно сте учили някога, пълноспектърната бяла светлина в нашия свят се разделя условно на цветове. Цветовете на Дъгата!
Всъщност, всичко това става благодарение на нашето възприятие чрез онзи съвършен сферичен орган, създаден да възприема светлина – окото!
Забележете - нашето възприятие!
Цветът е елемент на зрителните усещания! Субективен фактор и въпрос на гледна точка!
Животът е жажда за цвят! Свят в цвят!
Не случайно двете думи имат един корен и той е светлина. Защото светът се ражда от светлината и във нея! Ние виждаме даден обект в цвят, който всъщност е този на отразяваната или излъчвана от него светлина, която окото може да възприеме.
За улеснение на осъзнаването, как се разделя видимата светлина на цветове, е създаден спектралният кръг. Има много варианти и разделянето на цветовете може да продължи до безкрай. По-важното е обаче, че то се помества в съвършената и безкрайна форма на кръга или кълбото, като триизмерен модел.
Има варианти на представяне на спектралния кръг като разширяващо се цвете с множество разноцветни листенца.
В кръглата форма няма горе и долу, няма по-висши и по-нисши цветове, но има физически закони и правила.
И както навсякъде в нашата вселена по принципа на подобието има троичност – трихроматично виждане от човешкото око чрез три типа зрителни клетки и три основни цвята, от които се раждат останалите. Основната тройца са червеното, жълтото и синьото. Комбинациите между тях в различни сътношения раждат всички останали.
Сигурно сте чували, да наричат цветовете разположени един срещу друг по диаметъра в спектралния кръг „контрастни”.
А много вероятно е, някой да ви е казал, че „те се бият”.
Колко интересно нещо е човешкият език!
От една страна, в разговорната реч наричаме тези цветове противоположни или контрастни (от латинското - стоящи отсреща, противопоставени). От друга страна, правилният термин е комплементарни, т. е. допълващи се цветове!
Червено и зелено, жълто и виолетово, синьо и оранжево, поставени един до друг, те силно си взаимодействат, но всъщност се допълват до цялото на кръга. Така достигат хармония или зрителен баланс, основан на равновесието на противоположни сили.
Силното взаимодействие помежду им ги прави да изглеждат много по-ярки и те като пеперуди сякаш трептят с крилцата си!
Или както в зеленото поле червените макове изглеждат още по-ярки!
А знаете ли, че дори да нямате един до друг тези допълващи се цветове, чийто контраст може би смятате за уморителен, вашето око го търси! Когато възприема определен цвят, то „търси” допълващия го. Може да се уверите в това, като си направите прост експеримент. Взирайте се в някой яркочервен предмет в продължение на 20 секунди, а после отместете погледа си върху бял лист – пред очите ви ще се появи зелен вторичен образ на предмета. Същото ще се случи и с всеки останал цвят, в който се вгледате.
Цветовете, които стоят един срещу друг в спектралния кръг на светлината, съпоставени в картината, взаимно се подсилват! Общото им звучене ги кара да вибрират по-силно и да бъдат по-ярки, да привличат внимание.
Още повече, за да се получи светлина в сянката, в основния цвят, с който рисуват, художниците добавят малко от допълващия го – например хвърлената сянка на портокала има синкав оттенък! Така използвани в правилни пропорции контрастните цветове пораждат бяла светлина, т. е. хармония!
Това свойство на цветовете е дълбоко изследвано и прилагано от импресионистите, чиито картини са особено живи и впечатляващи, а светлината в тях предизвиква почти физически усещания, дори звуци и музика! Направило ли ви е впечатление, че много от тях рисуват с точки, петна и мазки на четката – картините са сякаш мозайки, калейдоскопи от събрани цветни парченца! Често, за да успокоят въздействието на противоположните цветове, които поставят един до друг и да подсилят усещането за цялост на изображението, импресионистите добавят множество мазки с цинквайс, който играе ролята на бяла светлина, която хармонизира допълнително изображението!
 |
| Картина на съвременния френски художник импресионист Jean-Marc Janiaczyk |
И сега, просветна ли ви, скъпи търсачи на просветление?!
Усещането за разделение е субективно възприятие, както субективно е разделянето на светлината от очите!
Целта е, да се преживее реалност по начин и яркост, които най-много ни допадат!
Промяната на фокуса и гледната точка са от значение за възприятието. Често единствената трудност да направим това, може да са нашите навици и нагласи!
Разделението е условно, а пълноспектърната светлина е винаги тук и сега!
Може би именно някои от скритите ни сетива долавят части от нея или цялата.
Със сигурност много хора в човешката история са го правили по един или друг начин. Т.е. тези сетива подлежат на отключване, развитие и трениране.
Ние живеем в свят на отражения, където често забравяме или се объркваме, кой е Наблюдателят и кой наблюдаваният. Както съвременната физика доказа, нашето внимание оказва влияние на наблюдаваното. Същото откриваме и тук.
Дори да сме забравили кои сме, нашите сетива търсят и откриват целостта в разделението. Единството е заложено на човешкото същество и само мисловните му нагласи пречат да осъзнава и изживява това единение и хармония.
Няма значение на коя религия принадлежите, на кой Господ се кланяте, каква храна ядете и как се обличате, стига да се оставите да изживявате това единство! Да приемете, че в сянката е допълващата ви светлина, чрез която ще засияете още по-ярко и ще произведете пълноспектърна бяла светлина!
Ето това е ПРОСВЕТЛЕНИЕ!
ПРИЕМАНЕ, ПРИЕМАНЕ, ПРИЕМАНЕ! Без съдене, без разделение, без отхвърляне!
Приемане на Себе Си, прегръщане на тъмните ни страни – свои и чужди! Та нали те са същата тази светлина, разделена на цветове, които в други случаи ще бъдат в светлата част! Ето това е безусловното приемане! Това е състраданието! Това е интегрирането на Сенките! Това е второто Пришествие и Страшния съд – Сливане със Себе Си, за да се роди Новият Просветлен Човек!
Ако в началото ви е трудно да приемете сенките на този свят, включително собствените, добавяйте светлина от Духа по всички възможни начини и практики, които ви допадат. Но знайте, че за да приемете сенките, не е нужно да правите нищо друго, освен да спрете да практикувате осъждане.
И помнете, никой не иска от вас да се сливате с противоположността си, за да видите, колко нюанса има сивото! Бъдете единни в целостта си, но цветни!
Като Дъгата! Защото това е Божия Завет!
Живот под Дъгата!
Светлана Костова
P.S. Този текст е публикуван в брй 12 на е-вестника "Градина на покрива": http://taro-magic.eu/newspaper/Брой12.pdf
