Търсене в този блог

вторник, 22 октомври 2013 г.

Най-добрите приятели на жените са ... цветята!

Хората много обичат да повтарят изрази, които някой известен някога е казал или изпял. Кичат се с тях като с украшения, които са мнооого модерни или пък демонстрират някакъв престиж и знания, които считат, че ги правят мноооого важни!


Е, чували сте, че диамантите са най-добрите приятели на жените, нали?

Няма как да избягате от рекламните слогани на бижута, лайфстайл списания и дори прах за пране!

Току виж, сте повярвали от толкова повтаряне! :)

Нали изреченото хиляди пъти ставало истина!
Или поне се запомняло така, че никога да не го забравите, като натрапчиво изскача от съзнанието ви, дори без да искате, при всеки удобен случай!

А какво ще кажете за цветята?

























 
В миналото всяко българско момиче имало градинка с цветя, за която се грижело лично.
 















С цветя момите и младите невести украсявали гърдите и косите си, изразявали настроенията, любовта си.

Уханието на цветето или пъстрата китка се съчетавало с уханието на жената и носело своето послание.
 
„Без цветята българските моми сигурно нямаше да бъдат българки. Цветята на гърдите и в косите не се свалят през цялата година.“ – пише чехът Йозеф Ворачек, учителствувал в България в годините непосредствено след Освобождението.
 
Красиви, макар и нетрайни, цветята изразявали радостта и свежестта на младостта, празникът на живота. 























В българския фолклор в много песни с обреден характер, цветята и градинката, за която се грижи момата, се идентифицират със самата нея:

Девойко, нова градино,
пипер и шекер садена,
по негде - годе босилек,
а поменюго них - каранфил,
по прелезите - трендафил.“


 

Моминските градинки били мястото, където девойките прекарвали много време в годините на своето детство и младост в трепетно очакване на най-великото събитие за жената в традиционното българско общество – женитбата, създаването на семейство.
 
В тези свои градини девойките разкривали вълненията си.

Поливали цветята със сълзите си или ги разбуждали със смеха си.

Там пеели.

На тях разказвали за любовта си. 

Тези градини носели завинаги в сърцата си.

Те били в сънищата им.

Тях пресъздавали по дрехите си, за да пребъдат завинаги в тях – в Градините на Любовта - там, където грее светлината на радостта, а красотата искри в пъстротата, царува младостта и безгрижието, а изобилието дарява щедро своите сладки плодове.
 
Не е ли това извечният копнеж на човека по изгубения Рай? Дали не е блаженият спомен на първия човек, генетично записан в паметта и в душата на всеки от нас - потомците?
Онова райско битие, за което душата ни копнее в най-съкровените си сънища!
 
 
Тези чувства винаги са ме водили, когато сътворявам своите неувяхващи плъстени цветя. Вълната е благодатна материя! Тя запомня моите мисли и чрез нея извайвам своите визии.
Филцът може да бъде толкова нежен, ярък и красив, колкото аз пожелая да бъде!

Той може да носи и задържа дълго аромата на истински цветя, като поеме и излъчва дъха на етерични масла и естествени парфюми.
 
Независимо от мода и време, аз знам - цветята са най-добрите приятели на жената!
 



Моите цветни градини може да откриете тук, в блога ми: http://svetlanaarts.blogspot.com/,
 
да разгледате тук:
http://picasaweb.google.bg/svetlanakostova1212

 
или тук:
 


Светлана Костова
ЛАнААрт

Translate

Google+ Badge

Google+ Followers

Последователи

NetworkedBlogs