История на филца и плъстенето - кратък преглед

ПЪТЯТ НА СВЕТЛИНАТА. Художник - Светлана Костова - ЛАнААрт, България. 
http://www.etsy.com/listing/172282071/felt-art-carpet-the-way-of-light-pure
Размери: прибл. 2.30 x 2 метра = 90.6 x 78.7 инча,
дебелина ок. 1 - 1.5 см = 0.4 - 0.6 инча.
нето тегло: 4,5 кг.

The same text in English is published here:

http://svetlanaarts.blogspot.com/2014/01/history-of-felt-and-feltmaking-short.html

Филцът е нетъкан текстил, който се получава от овча вълна или животинска козина под въздействиeто на топлина, влага, триене и натиск. Сапунът или алкалната среда благоприятстват процеса на заплъстяване. Топлината и влагата предизвикват отварянето на микроскопичните власинки, които се намират по повърхността на вълнените влакна, а сапунът подпомага приплъзването им едно върху друго и едно към друго като по този начин те се прилепват, преплитат и свързват помежду си.  

Вълнените влакна са изградени от белтък, наречен кератин. Кератинът се свързва химически с белтъка на другите влакна, като по този начин се създава постоянна връзка между влакната, правейки плъстенето необратим процес.    

Светлана Костова демонстрира класическата мокра техника за плъстене на вълна на курсовете, които води.

Плъстенето или филца, както е другото му популярно име, изискват доста по-малко оборудване отколкото други текстилни техники, като например тъкането.

Независимо от тежкия физически труд в процеса на плъстене главното предимство на филца е, че в сравнение с много други текстилни техники достигането на крайния продукт става за много по-кратко време.

Никой не знае със сигурност, колко хора първоначално са открили свойството на вълната и животинската козина да се сплъстява, но много са източниците, които подсказват, колко отдавна хората са били увлечени в това да правят филц.

Сплъстената вълна може би е била забелязана върху овцете. Има участъци върху руната на овцете, които под въздействието на топлина, триене и условията на живот в кошарата, както и при пашата на стадото са се сплъстили и формират един вид плат, които не може да бъде разкъсан, а влакната не могат да бъдат разделени при процеса на разчепкване на вълната.

Wool fleece, photo by Svetlana Kostova - LAnAArt.

Най-древните археологически находки, съдържащи доказателства за използването на плъсти, са в Турция. Стенописи, датирани от 6500-3000 г. пр. Хр., имат мотив от филц апликация. В Пазаръкския курган в Южен Сибир са намерени археологически доказателства от филц в замръзнала гробница на номадски племенен вожд, която датира от пети век преди новата ера Данните от тази находка показват високо развита технология на правене на плъсти. (Тези гигантски плъстени килими са изложени в Ермитажа в Санкт Петербург, Русия. Някои от тях могат да се видят на интернет страницата на музея, www.hermitagemuseum.org).

Photo: http://rada-rukodelniza.ru/wp-content/uploads/2011/11/pazyiryikskaya-kultura-11.jpg

http://www.hermitagemuseum.org

http://www.hermitagemuseum.org

Римляните и гърците също са познавали филца. Римските войници са били оборудвани с филцови нагръдници (за защита от стрели), туники, ботуши и чорапи. Най-ранните плъстени изделия, намерени в Скандинавия, датират от желязната епоха. Плъстени покривала, за които се смята, че са от около 500 г. след Христа, са намерени покриващи тяло в гробница в Hordaland, Норвегия.

http://www.hermitagemuseum.org

И днес филцът традиционно е широко разпространен в много части на света и по-специално в райони със суров климат.
И до днес някои номади в Монголия живеят в просторни плъстени палатки, наречени юрти.

http://www.vokrugsveta.ru/vs/article/5745/

В Турция, черги, шапки и други елементи са изработени от филц.
В Южна Централна Азия номадските племена използват плъстта като покрития на домове, черги и килими, одеяла.
Овчарите използват филц наметала (kepenek) и шапки, за да се предпазят от студ и дъжд.
В Скандинавия и Русия се произвеждат и са широко разпространени филцови ботуши, познати като валенки.

През последните години в целия свят има възраждане на интереса към филца и плъстенето, като процес на създаването му със съвременен дизайн и техники, които се обогатяват непрекъснато.

Използван източник на текста с корекции и добавки от Светлана Костова:  http://www.feltcrafts.com/history.html 

Снимки от Светлана Костова - ЛАнААрт: http://picasaweb.google.bg/svetlanakostova1212

и от http://www.hermitagemuseum.org, http://www.vokrugsveta.ru/vs/article/5745/, internet