Всеки човек изпитва особен трепет, когато вижда някоя от съхранените български народни шевици. Особено въздействащи са тези от ръкавите на сватбените и празнични премени на някогашните българки. Вълнението идва не толкова от красотата и майсторството на изпълнението, а от нещо недоловимо, но не по-малко въздействащо, което стои зад изображенията и странните композиции.
В три последователни броя - 36, 37 и 38 - вестник "Слово плюс" ( http://www.slovoplus.info/ ) публикува мои текстове, посветени на българските народни шевици. "Слово плюс" е седмичник за общините и кметствата на трите области на Северозападна България - Монтана, Видин и Враца. Освен местни новини, вестникът акцентира върху културния живот и съдържа поезия, есета, краеведчески проучвания в областта на историята, етнографията и културата на региона.
СВЕТОТО ПИСАНИЕ НА БЪЛГАРИТЕ, е първата част, отпечатана на стр. 5 в 36 брой, който може да прочетете тук: http://slovoplus.info/arhiv/11/sp_36-2015.pdf
В 37 брой на вестник "Слово плюс" http://slovoplus.info/arhiv/11/sp_37-2015.pdf на стр.5 е публикуван текстът - БЪЛГАРСКИ МАНДАЛИ ИЛИ СВЕЩЕНИ ОБРАЗИ НА МИРОЗДАНИЕТО.
ИКОНИ ПО ДРЕХИТЕ или САКРАЛНИ ПИСМЕНА е третата поред статия, посветена на българските народни шевици, публикувана в 38 брой на в. Слово плюс http://www.slovoplus.info/arhiv/11/sp_38-2015.pdf на стр.7.
Щастлива и благодарна съм, че повече хора ще се докоснат до моите проучвания, преди да съм ги завършила и публикувала в книга, посветена на символиката на българските народни везби, защото е време да видим, че освен красиви, българските шевици са част от световното духовно и културно наследство и заедно с образците на други народи разказват чрез образи за човека и звездите, за Бога и мирозданието, откъде идваме и къде можем да отидем!
Светлана Костова
ЛАнААрт
Няма коментари:
Публикуване на коментар